За пълнежа и олимпийския дух

Няма как след голям спортен форум, какъвто са зимните олимпийски игри, да не се гледа под лупа представянето на родните спортисти. Далеч сме от годините, в които родните зимни спортисти бяха сред най-добрите в света. Сега просто се надяваме да надхвърлят себе си и да се преборят за възможно най-предно класиране.

Със създаването на олимпийските игри от Кобертен бе наложен принципът – важно е участието. В днешния свят много по-важно е да се победи, а участието е прието като нещо второстепенно. За това идва и определението на голяма част от обществото към родните спортисти като „туристи“. Не, те не са туристи, те са се борили и са изпитали всичките трудности да се прави професионален спорт в родината ни на гърба си и заслужават по-голямо уважение, независимо от тяхното представяне, било то добро или лошо.

Страната ни бе представена от сравнително скромната делегация от 21 спортисти, част от които просто са далеч от нивото на световния елит в дисциплините си. Най-големи очаквания имаше към сноубордистите Александра Жекова и Радослав Янков (които можеха да направят чудо и да спечелят медал), както и към биатлонистите, които се представят на ниво на големи шампионати. Ски скачачът Владимир Зографски също напомни на себе си в дните преди олимпиадата.

Но какво се случи всъщност на игрите? Биатлонистите тотално разочароваха с проблемите си на рубежа и слабото ски бягане, като само в индивидуалната дисциплина Владимир Илиев се представи добре, завършвайки на 19-та позиция, а Красимир Анев бе 25-ти. От дамите нямаше много какво да очакваме, тъй като те са с по-малки възможности и далеч от световния елит. Последователките на Екатерина Дафовска не успяха да се класират нито нито един път в топ 50 на света.

От щафетата при мъжете имахме големи очаквания, но те тотално разочароваха със слабо ски бягане и още по-слаба стрелба. Владимир Илиев дори не успя да стартира на четвъртия пост, тъй като правилата гласят, че когато една щафета бъде застигната с обиколка, тя се спира от състезанието. Само за статистиката ще вмъкна, че една обиколка в щафетата на мъжкия биатлон е 2.5 километра …

До тук с биатлонистите. Най-доброто представяне дойде традиционно от сноуборда. Александра Жекова, за която това бе последна олимпиада, се класира на финала в Бордъркроса, където финишира на шеста позиция. Това бе и най-предното класиране на роден спортист в Пьонгчан. Радослав Янков, който показа силна форма в световната купа в последните седмици преди игрите в Южна Корея, бе далеч от най-доброто си каране в слалома и отпадна изненадващо още в квалификациите.

Владимир Зографски също показа добри скокове в най-важното състезание за годината. Той започна слабо през сезона, но постепенно навлезе в добра форма и 14-тото място на нормална шанца е доказателство за това. В комбинация с 35-тото място на голяма шанца, можем да обявим представянето на Зографски за сравнително добро.

Но тук се изчерпи позитивното представяне на спортистите ни. Алберт Попов в алпийските ски влезе в топ 30 на гигантския слалом, завършвайки на 28-ма позиция, но ограничението в квотите на големите страни отслабва конкуренцията. Младият Попов все пак има добро бъдеще и може да се развие по-добре и да стане един от най-добрите ни алпийци, но в момента е на огромно изоставане от елита – 6.08 секунди да бъда по-точен.

За представителката ни при дамите – опитната Мария Киркова, няма какво да се спомене освен, че тя е твърде далеч от най-добрите в дисциплините си. Изоставане от 10 и 12 секунди в слалома и гигантския слалом са присъщи за скиори от по-екзотични страни.

В ски бягането Веселин Цинзов се представи добре на 15-те километра, попадайки в топ 40, но това е единственото забележително в този спорт. А Антония Григорова успя да победи само 2 състезателки в състезанието на 10 километра. В шейните също Павел Ангелов не показа нищо впечатляващо.

Въпреки слабото представяне на голяма част от спортистите ни, ние трябва да ги уважаваме. Те са тези, които са се престрашили да се борят през изминалите 4 години, да тренират, да се опитват да се справят с трудното намиране на финанси и са успели да спечелят правото да участват на най-големия спортен форум.

Но едно изказване на биатлониста Красимир Анев по време на олимпийските игри е показателно за цялото настроение на родната делегация. Той определи себе си и целия отбор като „пълнеж, който големите да побеждават“. Вярно е, че отборът не разполага с финансите на топ силите, но подобна нагласа няма как да е присъща на спортист от най-високо ниво, който е пример за подрастващите, който е следен от родните медии под лупа.

Заключението е, че на тези игри бяхме пълнеж, а на летните олимпийски игри в Рио станахме прочути с уиски и луканка. Е, това е българското, надявам се, че на следващите игри след 4 години в Пекин ще имаме повече успехи за гордост.

Прочетете още: Как Норвегия завладя зимния спорт?

%d блогъра харесват това: