Глен Кънингам – момчето, което едва оцеля в пожар и се превърна в именит атлет

Глен Кънингам е един от най-добрите американски лекоатлети в зората на този спорт. През 30-те години на миналия век той успешно гастролира като един от най-добрите състезатели на средни дистанции. Той се състезава изключително успешно на 800 и 1500м., но безспорно най-голямата му сила е състезанието на 1 миля, където дори става световен рекордьор. Кънингам е носител и на сребърен медал от Олимпийските игри през 1936г. в Берлин.

Но историята на този велик американски лекоатлет, подобно на редица други спортисти, преминава през катаклизми в ранната си детска възраст.

Глен Кънингам за малко да загине в пожар като дете

На 8-годишна възраст малкият Глен е имал задачата да ходи по-рано на училище и да запали котела, който да затопли училището. За целта той е работил с бързо запалимия и опасен керосин.

Една студена сутрин, някой по погрешка напълнил контейнера вместо с керосин с бензин. И бедствието се случва мигновено – пожарът пламва бързо и малкият бъдещ олимпийски медалист се оказва в капан.

Минути по-късно учителите и учениците пристигат за занятия само да заваря горящата сграда. Те осъзнават, че вътре е техният съученик Глен Кънингам. Те се втурват вътре, рискувайки собствения си живот, и изваждат момче в безсъзнание, цялото с изгаряния, повече мъртво, от колкото живо.

Веднага той е закаран в близката болница. Там докторите виждат какви са пораженията – цялата долна част на тялото на момчето е фатално обгорена. Веднага родителите на Кънингам пристигат в болницата. По-късно той обяснява, че е чул докторите да казват на майка му, че най-вероятно ще умре, тъй като уврежданията с твърде големи.

Момчето отказва да умре

Чуло думите на доктора, смелото осемгодишно момче отказва да се предаде. И за изненада на всички в тази клиника той прескача смъртта. Когато докторите стигат до заключението, че най-трудното е минало, те отново провеждат разговор с майката.

Този път тя трябва да реши какво да е бъдещето на своя син. Докторите обясняват, че в огъня са пострадали твърде много мускули, които не подлежат на възстановяване. Той ще остане инвалид за цял живот и е по-добре да се ампутират краката му. Но майката не дава, тя вярва, че синът и отново ще се справи.

Тогава едва ли мис Кънингам е знаела, че прави едно от най-важните решения в ранните години на американската лека атлетика. Без този бегач този спорт би бил толкова различен отвъд океана.

Кънингам се бори да проходи отново

Въпреки желанието да не е инвалид за цял живот, младият Кънингам не чувства нищо от кръста на долу. Нито докосване, никаква двигателна дейност. Докторите препоръчват всеки ден на родителите му да правят масаж, който да раздвижва крайниците на момчето.

Но всекидневните масажи в началото не дават резултат – той е все така обездвижен.

Един ден надеждата се завръща

В моментите, в които малкия Кънингам не е в леглото, той е прикован към инвалидна количка. В един слънчев ден майка му го извежда на разходка в един парк. Виждайки жизнерадостните деца бъдещият атлет решава да се откъсне от количката. Той пада на земята и започва да влачи краката си и по този начин да се предвижва. Той стига до една ограда, благодарение на нея той се изправя и започва с множество усилия да се предвижва напред.

Това упражнение се повтаря ден след ден, докато младокът успява да започне да се движи по-уверено.

Кънингам смайва всички

Глен Кънингам

Ежедневните масажи и мотивацията на момчето му помагат първо да се надигне, след това да се движи с помощта на другите, а в последствие сам. Но нещото, което изумява всичките му познати е, че той започва да бяга.

Малкият Глен започва да бяга до училище. Той започва да се наслаждава все повече на тази дейност. Започва да бяга с усмивка и след време цялото градче го познава и се радва като го види да тича на някъде.

В последствие, когато е в колежа, той дори се записва в лекоатлетическия отбор. Там той показва своята мотивация и себераздаване и бързо започва да прогресира повече от другите съотборници.

Момчето, което преборва смъртта, става бележит лекоатлет

Глен Кънингам

Постепенно за младия Глен Кънингам започва да се говори в цялата страна. През 1934г. той става един от най-популярните лекоатлети в страната. В популярната зала Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк той пробягва една миля в залата за 4 минути и 8 секунди, което се превръща в най-бързото бягане в света на тази дистанция в зала.

2 години по-късно той триумфира със сребърния медал на 1500 от Олимпийските игри в Берлин.

Така едно момче, за което се е смятало, че няма да оцелее. Което мнозина са отписали, че някога ще проходи, още по-малко ще бяга, постига невероятни успехи на лекоатлетическата писта.

 

%d блогъра харесват това: