Иван Саморано и прочутия номер 1+8

Иван Саморано е едно от най-разпознаваемите имена в родината му Чили. Нападателят е третият най-добър реализатор в историята на националния отбор на южноамериканската страна. Също така той е печелил шампионатите на Испания и Италия с отборите на Реал Мадрид и Интер.

За да се убедите в невероятната осанка на Саморано, то вие е трябвало да го наблюдавате. За тези, които не са имали този късмет, ще се опитаме да прехвърлим една малка част от неговата харизма в следващите редове.

Той може да не блести с най-добрата статистика за един нападател. Но всъщност числата не могат да покажат какъв е бил приноса на Саморано за отборите, в които е играл. Неговата страст, неговото желание, неговата непримиримост – те няма как да бъдат измерени от статистиката.

41 гола в 149 двубоя с екипа на Интер едва ли го правят един от емблематичните нападатели в историята на „нерадзурите“. Но изпращането му в бенефисния му двубой през 2003г. от феновете на Интер показва достатъчно колко важен футболист бе чилиецът.

Иван Саморано е мечтаният партньор в атака

В първия сезон на Саморано в Интер той бързо се превръща в любим футболист на тифозите. Но чилийският нападател бързо се харесва и от всички в отбора. Той се превръща в мечтания партньор в атака.

Саморано не е арогантен, той винаги гледа да подаде на съотборник в по-добра позиция. Нападателят умело подвежда защитниците покрай себе си, което оставя другия нападате в изгодна позиция. Oт това се възползва Роналдо, който отбелязва цели 34 гола, повечето от които в партньорство със Саморано.

Въпреки това Саморано не бе твърд титуляр през сезон 1997/98. Той записа едва 20 двубоя. Но чилиецът бе важен за представянето на „нерадзурите“ през тази кампания.

Показателен е първият му гол във финала за Купата на УЕФА, в който Интер печели срещу Лацио с 3:0.

Идването на Дзола и загубата на номер 9

Въпреки че на терена Иван Саморано не е алчен и не търси светлината на прожекторите, той желае да играе с любимия му номер 9. Това се получава в първия му сезон. Но след идването на големия Роберто Баджо, великият италиански футболист желае номер 10 на Роналдо, като феномена взема деветката на Саморано.

Но Банг Банг Саморано, каквото е прозвището на чилийския футболист, намира креативно решение за тази ситуация. И така се ражда един от най-емблематичните номера в историята на футбола …

… 1+8

Чилийският нападател винаги се е борил с пълна сила за това, което иска. Така той решава да вземе екипа с номер 18. Но иска от отбора да добавят между цифрите 1 и 8 знакът +. Така Саморано има своя любим номер 9.

Иван Саморано

Саморано се бори с талантливи футболисти в Интер, но успява да запази своя титулярен статут до декември 2000г. Тогава чилийският футболист преминава в мексиканския Клуб Америка.

Но след напускането си мнозина в клуба разбират колко важен е бил Саморано. Той е лидер, от който отборът се нуждае. Нападателят не бе типичният голмайстор, но ролята му в отбора се оказа незаменима в годините след неговото напускане.

Любопитната кариера на Саморано

Може да ви се стори невероятно, но кариерата на Саморано започва от клуба Кобресал, който се подвизава в миньорския град Ел Салвадор. Този тим не блести с нищо особено до 1987г. Саморано тогава пробива в първия отбор и носи изключителен успех – Купата на Чили.

В турнира нападателят отбеляза 13 гола в 14 двубоя, като и до днес това остава единственият трофей в историята на Кобресал.

След един силен сезон в родината си и стигане до националния отбор, Саморано успява да събере погледите на европейските отбори. През 1988г. нападателят си спечелва трансфер в италианския Болоня. Но той не пробива в Серия А и е отдаден под наем, а след това продаден на швейцарския Санкт Гален.

2 години и 34 гола по-късно Саморано вече е познат нападател в Европа. Това му спечелва трансфер в испанския шампионат, където най-настойчив за подписа на чилиеца се оказва Севиля.

След 21 гола в 59 двубоя Саморано вече е сред най-добрите нападатели в Примера дивисион. И това го праща и в най-силния тим в шампионата – Реал Мадрид. Така през 1992г. той стъпва на футболния връх, подписва с най-титулувания европейски шампион.

Иван Саморано

Чилиецът записа най-силните мигове в кариерата си с белия екип

Може Саморано да остава завинаги в сърцата на феновете на Интер, но в Реал той постигна и най-големите си успехи. Чилиецът отбеляза 101 гола в 173 двубоя с белия екип.

През сезон 1994/95 Саморано бе в основата на първия трофей на „белия балет“ от 5 сезона. Също така тогава чилиецът стана голмайстор на Ла Лига с 28 гола.

Саморано бе част от отбора на Реал Мадрид, който успява да победи с 5:0 Барселона, паметен момент за всеки фен на „кралския клуб“.

Възходът на младия Раул Гонзалес предизвика напускането на Саморано през 1996г. Тогава чилиецът преминава в Интер, където ще изиграе последните си силни двубои преди да премине в Мексико.

Емоции с националния отбор

Но дори в края на кариерата си, Саморано е повече от мотивиран да помогне на Чили на Световното първенство през 1998г. Тогава Чили разполага с изключителни нападатели, в лицето на Марсело Салас и Саморано.

Във Франция числата не могат да покажат как Саморано помогна на отбора. Той бе лидерът в съблекалнята.

В края на кариерата си Саморана изпълнява и детската си мечта. Да играе за родния Коло Коло в шампионата на Чили. През 2003г. той слага край на кариерата си след 16 години в професионалния футбол. А изпращането му от Интер е повече от невероятно.

Comments

comments

%d блогъра харесват това: