Катастрофата, която уби италианския шампион Торино през 40-те години

Няколко пъти в историята на спорта самолетна катастрофа променя цялостната съдба на отбор. През 1968г. големият състав на Манчестър Юнайтед загуби много на снежното летище в Мюнхен. Катастрофата с отбора на Чапекоензе остави само 3-ма оцелели футболисти, когати тима пътува за финала за Копа Судамерикана. Днес ще се спрем на една катастрофа, която е станала още в зората на пътническия авио-транспорт – края на 40-те години на миналия век. Става въпрос за една катастрофа, която погуби италианския шампион, един от най-добрите отбори в Европа за времето си – Торино.

Денят е 4 май, а годината е 1949г. В град Торино се разпространява новината, че самолет се е разбил в близост до града. Мястото е възвишението Суперга край Торино. Всъщност самолета се разбива на метри от огромната базилика, която закриля планинския град.

Постепенно в града се чува и ужасната новина – в самолета е пътувал италианският шампион, символът на града, футболният отбор Торино.

Великият Торино бе на прага на пета поредна титла

В годините след Втората световна война, отборът на Торино безспорно е най-добрият в Италия. До края на шампионата остават 4 двубоя, а „биковете“ са повече от способни да ги спечелят.

Те заминават за Лисабон, където играят в бенефис на футболист на Бенфика. Но Великият Торино така и не се завръща в родния си град. Всъщност отборът се разбива на около 700 метра от града…

Отборът губи цвета си

Почти целият отбор, който заминава с най-доброто си за Лисабон, загива в тази катастрофа. Интересна е историята на мениджъра Ерньо Ербщайн. Той е с еврейски произход и се спасява като по чудо от гоненията на фашисткия режим на Мусолини десетилетие по-рано. Но той среща смъртта си в самолетната катастрофа.

Торино

В отбора е и млад и перспективен английски треньор, който е в екипа на унгареца – Лесли Лийвслей.

В късния следобед на този трагичен майски ден, новината стига до Сауро Тома. Той е футболист на „биковете“, но не заминава за Лисабон. Футболистът е контузен и остава да се лекува в Торино. Тома е покрусен от загубата на всичките си съотборници. Той почива през миналата година, като малко преди смъртта си обявява, че той е бил „осъден да живее, докато неговите братя са загинали“.

Причината за катастрофата

Самолетът е трябвало да пристигне в Торино, като целият полет траел нормално. Но над града има гъста мъгла. При прелитането над хълма Супрга, самолетът се удря в оградата на базиликата, която е символ на град Торино. Така самолетът се разбива, като не дава шанс на нито един пасажер да се спаси.

Официалното разследване обявява, че е имало проблем с уредите на самолета, които не са сигнализирали на пилота, че той се намира опасно близо до земята. Така се стига до катастрофата, която погубва най-добрият отбор в страната.

Тъжното изпращане

Два дена след катастрофата, половин милион души изпълват улиците на Торино за погребението на футболистите. Отборът получава титлата в Серия А по предложение на другите отбори, но това е едно тъжно празненство. Мнозина от хората обявяват, че отборът „не се превръща в непобедим, а в безсмъртен“.

Торино

Съвземането

През следващия сезон всеки елитен отбор предлага да дари по един футболист на Торино. През новата кампания  трофеят отново отива в града, но при Ювентус, а Торино, само година след като загуби целия си отбор, завършва на шесто място – героично представяне.

Но тази загуба прекърши подема на отбора, който записа 5 поредни успеха след Войната. След това „биковете“ спечелиха италианския шампионат само един път – през сезон 1975/76. Това бе и седмият трофей в историята на тима.

Златната епоха на Торино

Все още феновете на „биковете“ с умиление се обръщат към тези златни за отбора години, които завършват с една немислима трагедия.

Най-значимата фигура в успеха на отбора е унгарецът, за който споменах в началото на материала, Ерньо Ербщайн. Унгарецът от еврейски произход е бил ударен от закона за антсемитизъм, заради който губи италианското си гражданство през 1938г.

Той дори е бил близо до затварянето в лагер, но бяга от окупираната от нацистите Будапеща. Ербщайн се завръща в Италия чак след войната, където започва работа в Торино.

Освен петте си поредни трофея в Серия А, като последния от тях е връчен посмъртно на тима, Торино остава в историята с няколко рекорда, които постига през златните си години.

Валтер Мацола

През сезон 1947/48 отборът отбелязва 125 попадения в италианския шампионат. Това идва в 40 двубоя, което прави по средно малко над 3 гола на двубой. Головата разлика в края на сезона е невероятната + 92 гола.

Преди катастрофата на хълма Суперга, „биковете“ нямат загуба в Торино от повече от 6 години. Тяхна е и най-голямата победа в историята на италианския елит – с 10:0 срещу Алесандрия през май 1948г.

Президентът, който остана без отбор…

Освен Ербщайн, другата голяма фигура зад успехите на Торино през тази златна епоха, е президентът. Феручио Ново бързо успява да се превърне в меценат за отбора, като му помага финансово и организационно.

Той е лицето, което довежда в отбора един от най-добрите италиански футболисти за времето си – Валентино Мацола. Играчът е капитан на националния отбор, истинска звезда за времето си.

След смъртта на Мацола в катастрофата Ново обявява футболиста за свой син посмъртно. Невероятен жест от страна на футболния президент.

А Феручио Ново, подобно на Сауро Тома, не пътува в злополучното пътешествие до Лисабон. Причината е, че той има тежък грип и не се чувства добре. Президентът е съкрушен от загубата на неговия отбор и през 1953г. се отказва от президентския пост на „биковете“.

Преди това той, като национален селекционер на Италия, завежда „адзурите“ на първото Световно първенство след Войната. Италия пътува за Бразилия с кораб, а не със самолет.

 

%d блогъра харесват това: