Забравената трагедия на „Лужники“

Измина малко повече от половин година след финала на Световното първенство. През юли на стадион „Лужники“ Франция спечели световната титла, надигравайки на финала тима на Хърватия.

Тогава футболната арена бе изключително модерна, а организаторите на „Лужники“ се справиха перфектно с този двубой.

Но този стадион далеч не е бил толкова приветлив и уютен в годините на комунизма в Русия. Всъщност на него през 1982г. губят живота си 66 души в една от големите спортни трагедии на Съветския съюз.

Връщаме се в мразовита Москва, когато местният Спартак играе двубой от Купата на УЕФА срещу холандския Харлем. Въпреки минусовите температури, над 10 хиляди почитатели на Спартак се стичат на тогавашния стадион „Ленин“ да подкрепят любимците си.

Милицията решава да затвори всички фенове в един сектор, за да може да следи по-добре „капиталистическите тенденции на феновете“. Но ниските температури образуват скреж и лед по бетонната структура – стълбите са хлъзгави, навсякъде е заледено.

В края на вечерта по официални данни 66 души загиват, но според различни разследвания на западни медии, смъртта си намират почти 340 души, но комунистическата власт прикрива повечето случаи.

Лужники

Забравената трагедия

В европейския футбол винаги ще има два стадиона, които се свързват с трагедия. Единият е Хейзъл в Брюксел, където 39 фена на Ювентус намират смъртта си по време на финала за КЕШ  срещу Ливърпул.

В Англия пък всички знаят за трагедията на Хилзбъро, когато 96 души загиват в полуфинал за ФА къп. Но трагедията на „Лужники“, довела до 66 смъртни случаи, официално, така и не се припознава като една от големите спортни трагедии на „стария континент“.

Силна политическа намеса

Стадионът се казва „Ленин“ до 1992г., когато се променя напълно режима в Русия. След това стадионът взема името на околността, в която се намира – Лужники. Но политическата намеса от страна на комунистическата партия обуславя до голяма степен трагедията, която сполетява стадиона през 1982г.

Връщаме се 10 години назад във времето, когато през 1972г. във финала за Купата на УЕФА един срещу друг се изправят Глазгоу Рейнджърс и Динамо Киев. Решителният двубой се играе в Барселона.

Тогава в Русия позволяват този двубой да се излъчва по местната държавна телевизия. Милиони фенове на футбола в страната наблюдават десетките хиляди фенове на Глазгоу, които заливат Барселона, пълни са с флагове, шалове, подкрепят своя любим тим с песни, хората се забавляват.

Това налага бум на фенска култура в Съветския съюз през 70-те години, като голяма част от нововъведенията идват именно от британските фенове.

Запалянковците на Спартак Москва първи подхващат тази вълна, като започват да носят червени шалове из целия град. Въпреки че това е цвета на комунистическата партия в страната, ръководството на политбюро се чувства застрашено от новата вълна европейски капитализъм.

Милицията започва репресии срещу всички, които открито подкрепят отбора си по западен модел.

Как се случва трагедията на „Лужники“?

Постепенно от държавата налагат строги мерки за феновете на футбола. Минималната възраст за посещение на футболен двубой е 16 години, а всички знамена и шалове са забранени и се конфискуват.

Според западни анализатори фенската култура е присъща на младите хора. А властите в СССР се опасяват дали тази фенска култура няма да се превърне в политическа революция и се стремят да я потушат всячески.

Двубоят е напечен, но феновете на Спартак се забавляват. Те развяват забранените шалове и знамена и консумират алкохол. Милицията наблюдава всичко и отваря едва един изход на стадиона, за да може по-лесно да арестува провинилите се.

В продължението на редовното време Спартак повежда с 2:0 и мнозина започват да се отправят към изхода. Припомняме, че в сектора има над 10 000 зрители, а той е пригоден за по-малко хора.

Спартак Москва - Харлем

При натиска на огражденията на сектора, оградата подава. Десетки падат от високо на бетона, а масовата паника прави тази трагедия още по-голяма. Над 500 души са ранени по време на тази трагедия, като най-много са пострадалите между 14 и 19 години.

Въпреки паниката и телата, милицията се бави с отварянето на повече входове и трагедията става още по-голяма. След като нещата се успокояват, а хората напускат стадиона, милиционерите започват да броят труповете. Те ги подреждат в краката на голямата статуя на Ленин пред стадиона.

КГБ потулва случая

От тайните служи на Съветския съюз веднага потулват случая, който не трябва да стигне до западните противници. Единствената новина се публикува във вестник Вечерная Москва. „Имало е инцидент по време на футболен двубой на стадион „Ленин“. Няколко зрители са пострадали“, се казва в краткото комюнике на вестника.

Повече подробности около инцидента в руските медии няма. Дори от КГБ са забранили на близките да почетат загиналите.

След този инцидент репресиите към зараждащата се футболна култура станали огромни. Това отказало умерените почитатели на футбола, които се отказали от хобито си.

А най-крайните фенове започнали да живеят в сянка и станали по-жестоки и най-големите противници на властта по това време.

Comments

comments

%d блогъра харесват това: