Пропилените таланти на българския футбол

Доста често, младите, талантливи и перспективни футболисти биват обявявани за следващите “супер звезди“. Получават огромно внимание и моментално около тях започва една шумотевица, какво бляскаво бъдеще ги очаква.

Днес ги спрягат за величия, а от утре за трагични, чудейки се как са стигнали дъното. Понякога причините за падението са изцяло в играча и подхода му към собствената кариера, друг път контузиите, липсата на достатъчно шанс в ключови моменти или други фактори оказват своята роля.

Не са един и двама футболистите, които на по 15 – 16 години са сочени за следващият Пеле или Марадона, които ще чупят рекорди, ще решават мачове на най-високо ниво, или ще поведат националните си отбори към исторически постижения.

В следващите редове ще се опитаме да селектираме десет български играчи, които по една или друга причина пропиляха таланта си с лека ръка.

 

10. Чавдар Янков

Един от най-перспективните български халфове, който обаче стана жертва на непрекъснатите контузии.

Янков стартира кариерата си в “Славия” и още 21-годишна възраст успява да си осигури престижен трансфер в германския “Хановер 96“. Българинът бързо се адаптира в Бундеслигата и се превръща в основен ас за “червените“. Но точно когато всичко върви по мед и масло за Чавдар Янков, неприятните контузии връхлитат халфа.

Големият проблем на Чавдар се оказва неговото коляно, заради което футболистът често влиза в лазарета и трудно успява да подържа форма. И съвсем логично ръководството на “Хановер” решава да прати Чавдар под наем в “Дуисбург”.

Янков обаче така и не успява да се пребори с честите травми, които в крайна сметка се оказват пагубни за неговата кариера.

Халфът започва да се появява все по-рядко на терена, а тимовете за които Чавдар Янков играе не са много претенциозни (украинския “Металург” (Донецк), руския Ростов и българския “Славия”).

В крайна сметка, Янков взима много тежко решение и прекратява състезателната си кариера, едва на 30-годишна възраст.

9. Милан Коприваров

Коприваров е юноша на “Левски”, притежаващ огромен талант, но с огромна лекота той бързо го пропиля. В началото на кариерата си Милан Коприваров е преотстъпен в “Родопа” (Смолян), където играе на добро ниво и дори вкарва победен гол срещу “сините“ в мач за първенството през 2005. Това накара тогавашният треньор на “Левски Станимир Стоилов да го върне в клуба и да го включи в “синята приказка” на клуба в Европа през сезон 2005-06.

Коприваров направи поредица от силни мачове и дори отбелязва гол на френския “Оксер“, с който “сините“ елиминираха своя противник и се класираха в груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА.

Опиянен от сензационният успех на “Левски”, Милан Коприваров полетя високо в облаците, а това разконцентриране и отпускане му пречи да се съсредоточи върху играта. Полузащитникът постепенно загуби титулярното си място, както и формата си.

Показателно за това е представянето на Коприваров през сезон 2007-08, тогава той успява да вземе участие само в един мач за целия сезон.

Ръководството на “Левски” моментално включват играча в транферния списък и го продава на “Славия“, а сумата остава в тайна. Надеждите на “белите” са да възродят кариерата на Копи, но това така и не се случва.

Коприваров изглежда е заспал дълъг зимен сън, от които няма пробуждане.

Халфът прекарва два сезона в “Славия“, но така и не успява да се пребори за титулярно място. Милан Коприваров получи статут на “нежелан” и през 2010-а замина за Австрия. Там започва да играе в аматьорските лиги – първо за състава на “Велс”, а след това игра и за “Щадл-Паура” и “Мархтренк”.

През 2018 година Милан навърши 35, а от лятото разцъква за аматьорския “Левски-Раковски”.

 

8. Александър Тонев

Тонев все още има доста време, за да спаси затъващата си кариера, но по всяка вероятност това няма да се случи скоро.

Александър стартира кариерата си в “ЦСКА” и бързо се утвържди като един от най-добрите млади халфове в България. Не мина много време и талантливия младок попадна в полезрението на скаутите на полския “Лех Познан”. Осигурява си трансфер при “железничарите” и веднага след това получава повиквателна за националния тим на България.

В полското футболно първенство Тонев е несменяем титуляр, играе страхотно и отново успява да събере погледите върху себе си. Доста клубове се борят за подписа на Александър Тонев, но решението вече е взето и крилото избира офертата на английския “Астън Вила“. 

Всички заем колко трудно е английското първенство и само може да отбележим, че в него се набляга на физиката и бързината, която липсваше на българския футболист. И въпреки това Тонев успя да вземе участие  в 17 мача в дебютния си сезон във Висшата лига.

През следващата кампания (2014/15) халфът не попадна в плановете на Пол Ламбърт и бе преотстъпен на “Селтик” до края на сезона. Там Тонев се забърка в расистки скандал и отнесе наказание от 7 мача. Това се случи по време на мача между “Селтик” и “Абърдийн”, а репликите на расистка основа бяха насочени към Шейн Логън.

Шефовете на “Астън Вила” решиха, че Александър Тонев влияе негативно на имиджа на клуба и през лятото на 2015 година “виланите” се разделиха с халфа.

Бирмингамският тим продаде Тонев на италианския “Фрозиноне“.

За съжаление неговия тим изпадна от “Серия А”, а желанието на крилото бе да продължи кариерата си в италианския елит.

Така се стигна до нов трансфер в “Кротоне” през 2016-а. Българинът започна много силно сезона за “акулите“, но след това се контузи и не успя да запише повече мачове. През следващата кампания (2017-18) дойде треньорска рокада, която се оказа пагубна за бъдещето на крилото. Треньорът Давиде Никола беше сменен от Валтер Дзенга, който обаче предпочете да изолира Тонев.

Българският халф получи статута на нежелан, а “Кротоне” опита да го продаде още през зимата, но не успя. И за капак на всичко италианският клуб реши през февруари 2018 да прекрати договора на Александър Тонев.

От тогава 29-годишният футболист е свободен агент и си търси отбор. 

7. Атанас Курдов

Курдов излезе от школата на “Левски” на 19 години и тръгна към “Байер Леверкузен”. И всички прогнозираха, че талантливият голмайстор ще тръгне по стъпките на Бербатов.

Пловдивчанинът заигра за втория тим на аспирините отбеляза 14 гола в 46 мача и бе близо до дебют в първия тим. Но в крайна сметка Курдов не се оказа Бербатов и през 2010-а бе освободен от “Леверкузен”.

От тогава Атанас Курдов се скита немил-недраг, като направи силни мачове единствено във “В” и “Б” група с “Ботев” (Пловдив), както и един солиден полусезон със “Славия“.

Сега Курдов е 30 годишен нереализиран талант, които скита безцелно в най-ниското ново на българския футбол.

И само ще вметна, че постоянството на Курдов е толкова голямо, че от 2012-а, той е сменил 7 тима (Локомотив (Пловдив), Славия, Астана, Левски, Велбъжд (Кюстендил) Литекс и Локомотив София).

6. Марио Кирев

През 2009 година феновете на българския футбол бяха зарадвани от изненадващата новина за престижния трансфер на младия вратар на “Славия” Марио Корев в “Ювентус”.

И докато всички ние смятахме, че България отново ще има голям вратар, а кариерата на Кирев ще се изстреля към облаците, нещата около дупничанина замряха.

Ръководството на “Юве” реши да прати Кирев под наем в швейцарския “Грасхопър“, за да свикне с футбола на високо ниво. Той обаче реално не изиграва нито една среща в Суперлигата, но през лятото на 2009 се завръща в Торино и има честта да тренира заедно с Джанлуиджи Буфон.

Марио Кирев с нетърпение очаква своя дебют в “Ювентус”, но за жалост това не се случва. Българинът не изиграва нито един мач за “старата госпожа“, а вместо това отново е преотстъпен на швейцарския “Тюн”, както и на румънския “Поли” (Тимишоара). Румънският тим остава впечатлен от изявите на Кирев и през 2012 му предлага договор.

Три години по-късно Марио се завърна в родния “Славия” и игра там до края на сезон 2016-17. След това напусна родния елит и пое ново предизвикателство в Кипър, защитавайки цветовете на “Неа Саламис“.

В момента 29-годишният страж има нов отбор – шампионът на Косово Дрита.

5. Спас Делев 

Делев започва да тренира в школата на “Беласица” (Петрич), а първите си стъпки в професионалния спорт прави с екипа на “Пирин” (Благоевград). Силните му игри за “орлетата” му осигуряват преминаване в “ЦСКА” – първо под наем, през 2010-а – и с постоянен трансфер.

Започна да ниже гол след гол за червените, а великолепното му представяне му гарантира място в националния тим. Вълшебната приказка за Спас Делев продължи с победен гол над “Динамо” (Москва) в плейофа на Лига Европа, с който “ЦСКА” влезе в групите.

Тогава славата дойде в повече за Делев.

Момчето си повярва, че е хванал късмета за шлифера и футболът е една приказка, която винаги завършва с щастлив край. Но реалността е съвсем различна.

Започнаха слаби игри, излизане от титулярния състав. Възход и падение в истинския вид. Делев участва при последните спечелени от “ЦСКА” трофеи – купата и суперкупата на България през 2011 година.

А през зимата на 2012-а направи трансфер в турския “Мерсин”. Беше само на 22 и можеше да постигне много…Но не се получи.

Българинът игра само три месеца в Турция и напусна. Нисичкият Делев опита да рестартира кариерата си, но нещата зациклиха. Нападателят не игра редовно в следващите 2 сезона и половина с “ЦСКА”, “Лас Палмас” и “Локомотив” (Пловдив).

А от славния старт на кариерата на Спас Делев не остана и помен.

Съвсем изненадващо през лятото на 2015-а Делев подписа с Берое.

Макар, че игра само година Спас успя да възвърне самочувствието си с осемте попадения, които успя да реализира за тима от Стара Загора. В момента бързоногият футболист е на 29 и е част от полския “Пагон” (Шчечин) и от време на време блести с невероятни отигравания и голове.

4. Валери Домовчийски
Един от най-скромните и тихи футболисти.

Едва на 17 Домовчийски успява да пробие в първия отбор на “Левски” и бързо се превърна в любимец на сините фенове. Той част от страхотния отбор на “Левски“, достигнал ¼ финалите за Купата на УЕФА и записа историческо първо участие в групите на Шампионската лига.

Вкара 42 гола в 69 мача и бързо хвана погледите на скаутите. Английският “Блекбърн” изпреварва всички конкуренти и прати на Валери покана за проби през 2008.

Младият тийнейджър впечатли, но за добро или за зло, Роувърс не успява да оформи навреме документите на Домовчийски. От това административно забавяне се възползва германския “Херта”, съумявайки да го привлече в последните дни на зимния трансферен прозорец, под наем до края на сезона.

А през 2009-а германският тим реши да обвърже българския стрелец и му предложи постоянен договор. Валери Домовчийски обаче не успя да помогне на “Херта“, която бе затънала здраво и логично отпадна от Бундеслигата през сезон 2009/10.

Във втора Бундеслига, обаче българинът беше започнал да вкарва. 5 гола в първите 10 мача от сезона му гарантираха титулярното място, за което се бе борил повече от две години.

През ноември 2010-а отказа повиквателната на Матеус за контролата на България със Сърбия, за да може да се концентрира върху кариерата си в “Херта”. След това Матеус обяви, че повече няма да го вика в националния отбор. Не че младият нападател не е имал причини за решението си.

“Прекарах много време на междинна позиция между пейката и терена, а точно тогава видях шанса да се наложа в Херта”, казва Домовчийски.

Така че той не съжалявал за решението си, а по-скоро за развитието след него. А то показа, че решението беше по-скоро грешно. Защото, освен че си навлече гнева на Лотар Матеус, Домо загуби и титулярното си място в “Херта”.

В дните, в които младият българин искаше да натрупа още мачове в Берлин, треньорът на “Херта” смени тактиката на отбора.Маркус Бабел премина от вариант с двама атакуващи халфа зад нападателя в схема с един нападател и един играч зад него. Така един офанзивен играч трябваше да изгори и това се оказа Домовчийски.

Въпреки това Валери Домовчийски ще запомни престоя си в Германия с едно любопитно постижение. Той се превърна в последния играч, отбелязвал гол на легендарния Оливер Кан.

През 2011 година “Херта” продаде Домовчийски на “Дуисбург”. Там представянето му бе на приливи и отливи, а това накара “зебрите” да освободят играча, три години по-късно.

От тогава до сега Валери Домовчийски игра за “Ботев” (Пловдив), “Черно Море”, “Левски”, “Левадиакос”, “Славия” и “Верея”, а от лятото на 2018 е собственост на “Ботев” (Враца).

3. Николай Димитров – Хичо

На 11-годишна възраст се присъединява към школата на “Левски” и прави пробива си в мъжкия тим на сините на 17. Това се случва, благодарение на Станимир Стоилов, който даде път на доста от юношите, а Димитров постепенно успя да се пребори за място сред стартовите единадесет.

Хичо бе част от синята приказка на “Левски” в евротурнирите – влизането в групите на Шампионска лига и четвъртфинала за Купата на УЕФА и прекара 6 години в българския гранд.

За това време Николай Димитров вкара 18 гола за “сините” в 89 срещи, а отличните му изяви бяха забелязани от не кой да е, а от самия Арсен Венгер. Френският специалист покани Димитров на проби в “Арсенал”, но до трансфер така и не се стигна.

Българският полузащитник минал успешно медицинските тестове, както и тренировъчните игри. Но поради липсата на “жълта карта”, сделката се провалила. Хората на Венгер посъветвали Димитров да продължи да играе в родната “А” група, а скаутите на “артилеристите” от време на време ще “хвърлят по едно око”  на родния талант.

Цялата тази шумотевица подействала негативно върху представянето на играча и формата му драстично спадна. Въпреки това Хичо успява през 2010 година да направи мечтания трансфер.

Той подписа с турския “Касъмпаша“, но вместо кариерата му да тръгне нагоре, преминавайки в по-силен шампионат, родният талант започна непрестанно лутане из турските клубове.

След края на турското си приключение, Николай Димитров игра за кратко в гръцкия “Ксанти” преди да се завърне у нас и да порита половин сезон за “Славия“. От началото на 2017 е играч на руския “Урал”, като тима от Екатеринбург се състезава в елита, което все пак не е чак толкова зле.

В момента Димитров е на 31 и едва ли ще има някакъв кой знае колко голям шанс за пробив.

2. Николай Михайлов

Историята на Николай тръгва от деня, в който Мъри Стоилов му даде дебют за “Левски” едва на 16 г. в първия тим. На “Герена” виждаха потенциала на този вратар, трето поколение…..

Дядо му Бисер и баща му Борислав бяха пазили вратата на “Левски” и националния, а неговите данни, поне на тази възраст, били по-добри – така говореха специалисти по вратарските въпроси.

На 11 май 2006 г. Христо Стоичков изненадващо го пусна като национален вратар срещу Шотландия на турнир в Япония, приятелски мач. Загубихме с 1:5. Казват, че денят се познава от сутринта, но Михайлов със сигурност се е надявал да не е така.

Месеци по-късно се наложи да пази на Левски срещу Вердер в Шампионската лига и за едно полувреме пусна три гола – кой от кой по-куриозни. Единият се въртя сред куриозните моменти на годината от Еurosport.

Смениха го на почивката, а от този ден левскарите видяха в него връзкар, когото пускат на вратата заради името. Иди обяснявай на запалянковците, че се случва. Особено на вратарите, че и когато са на 18 години и без никакъв опит. Нищо, че баща му и дядо му са бранили синия цвят с чест. От този ден бе белязан.

Всъщност до един момент от своето развитие Николай Михайлов наистина беше изключително обещаващ вратар, макар че вече беше жестоко одумван в България.

През лятото на 2007-а Николай отиде в “Ливърпул”, но не получи шанс. След това се изявяваше с успех в “Твенте” и изглеждаше близо до преминаване в по-именит клуб. Стражът стана шампион с “Твенте”, спечели отличието вратар на годината в Холандия и бе избран за футболист номер 1 на България. Но не след дълго кариерата му тръгна рязко надолу и потъването продължава и до днес, макар че е на идеалната възраст за вратар – 30 г.

През 2013 година подписа с италианския “Верона”, но там той бе трети избор и съвсем логично не записа нито една минута на терена. На следващата година Михайлов потърси късмета си в турския “Мерсин”. Там родния национал стана известен с  доста “жълти” заглавия и повече новини около личния му живот, отколкото футболния.

Информации за поредната му връзка със звезда от фолка или модел, както и новини като тази, че плаща по 5 хиляди на готвач за ястие, за да живее при него в Мерсин, са интересни. Не жизнеутвърждаващи за масовия потребител, но интересни.

Авантюрата му с турския тим приключи през 2017-а и Михайлов младши се премести в Кипър, където защитаваше цветовете на “Омония”. Записа само 10 мача като титуляр и напусна клуба.

След това Николай Милахлов почива няколко месеца и създаде впечатление, че футболът вече не му е приоритет и отвори собствен бар в базата на националния отбор в Бояна.

Любопитното е, че футболистът има още една фирма – “Деспасито” ЕООД”. Нейната дейност е “търговско посредничество с текстил, облекло, обувки и кожени изделия”. Интерсното е също и изписването на името на фирмата на латиница като “DESPASITO”, докато испанската дума от едноименния летен хит се изписва “Despacito” (бавно/бавничко).

През настоящият зимен трансферен прозорец, “Левски” сензационно взе Михайлов. Сензационно, защото “сините” разполагат с петима вратари, като вземем предвид и младите Николай Кръстев, Петър Иванов и Димитър Шейтанов.

А Николай е шестия играч на този пост.

Освен това един от треньорите на вратарите в “Левски” призна, че Михайлов Джуниър е с наднормено тегло. Той трябва да сваля около 7 килограма, а това означава, че едва ли ще го видим скоро в игра.

Отделно, договорът на стражът е до лятото, така че всъщност няма да има много време да защити мястото си в отбора. Едно е сигурно. Всяка негова изява ще се наблюдава под лупа, а грешките му ще предизвикват бурни подигравки от съперниците.

1. Валери Божинов

Валери Божинов Левски

Валери Божинов е най-големият като потенциал от всичко, което България е имала през новия век, остава енигма.

През 2002-2003 г. светът гърмеше как едно 16-годишно момче играе без страх в Серия “А” и му предричаше бляскаво бъдеще. Божинов се превърна в най-младият чужденец, играл някога в Серия “А”. Толкова високо беше ценен българинът, че записа първия си мач за националния отбор на Евро 2004. Валери Божинов бе сложен редом до Уейн Рууни и Ариен Робен като следващата генерация млади супериграчи в световния футбол.

Българинът беше само на 19 г., когато се присъедини към “Фиорентина” през 2005 г., но кариерата му, която включва престои в “Ювентус“, “Манчестър Сити” и “Спортинг” (Лисабон), беше изпълнена с контузии и разправии със съотборници и треньори.

Днес Божинов е по-скоро обект на лафове в социалните мрежи и от него никой нищо не очаква.

Цялата история на Валери Божинов може да прочетете в следващия материал.

 

 

Comments

comments

%d блогъра харесват това: