Какво се случи с Хелмут Дукадам – човекът, който направи Стяуа шампион на КЕШ?

Днес може на някои да им се струва странно, че отбор от Балканския полуостров печели Шампионската лига, но през 1986г. това направи Стяуа. Румънският гранд спечели предшественика на най-комерсиалния футболен турнир – Купата на Европейските шампиони (КЕШ). Стяуа го направиха в един изключителен финал, в който победиха не кой да е, а Барселона. С основна заслуга за историческия румънски успех има Хелмут Дукадам.

Тогава, 27-годишен, стражът се намираше в пика на своята кариера. Още преди финала Дукадам бе познат като един от най-добрите вратари, що се отнася до спасявания на удари от дузпата. А отборът изненада всички, като вдигна трофея от КЕШ. В предходните 5 случая румънците не успяваха да преодолеят дори първия кръг на надпреварата.

Все пак пътят на Стяуа не бе толкова тежък в началото. Румънците преминаха през Вейле, Хонвед и Лахти, все отбори, които трудно бихте видели в настоящата Шампионска лига.

Стяуа

Помощта от диктатора

През 80-те години на миналия век Румъния все още бе част от комунистическия блок. А лидер на северната ни съседка бе Николае Чаушеску. Неговият син – Валентин, пък бе неофициален президент на най-големия клуб в страната – Стяуа.

Валентин изиграл огромна роля в успехите на Стяуа. Чаушеску младши помагаше всячески на отбора. Освен финансово, Валентин помагаше като успяваше да осигури най-добрите условия за тренировка. Дори когато в Румъния имаше режим на тока през 80-те, отборът на Стяуа имаше всичко необходимо.

Интересна история е, че от УЕФА са настояли във финала с Барселона Стяуа да играе с друг екип. Двата тима са със сходни червено-сини екипи. Тогава Чаушеско изработва специални червено-бели екипи, с които отборът покорява европейския футбол.

През този сезон Стяуа се превърна в обединител на цялата нация. Например при двубоя в Букорещ срещу Лахти, отборът игра, а страната се бореше с невиждани наводнения. Обилни валежи се изливат върху стадиона в столицата, но домакините успяха да изсушат терена дори и с помощта на хеликоптери. А в реванша във Финландия, над 30 хиляди зрители посещават двубоя, което го прави най-посетения в страната за времето си.

Хелмут Дукадам: „Това беше моят момент!“

Отборът на Стяуа бе аутсайдерът във финала срещу Барселона. Още повече, решителният двубой се състоя в Испания. По това време „каталунците“ бяха един от най-добрите отбори в Европа и очакваха един протоколен двубой.

Но очакванията не се оправдаха. Стяуа играе стабилно, удържа многобройните атаки на техничните испанци, а в края на редовното време на таблото светеха нулите.

С напредването на времето, от Барселона стават все по-нервни, а Стяуа – по-спокойни. Определено в подобни двубои фаворитите не искат да се стига до изпълнение на дузпи. Това бе намерението и на Барселона, но „каталунците“ не успяха да си свършат работата на терена. Така се стигна до рулетката на дузпите.

Хелмут Дукадам

„Когато реферът даде сигнал за края на продълженията, помислих си: „Това е моят момент“. Не с интересувах кой ще бие дузпите за моя отбор, бях 100% фокусиран върху моята задача. Дори не гледах нашите дузпи – само гледах реакцията на тълпата“, заявява именитият страж.

Интересен факт е, че Стяуа са можели да наблюдават запис от всеки един двубой на „каталунците“, освен полуфиналът срещу Гьотеборг. Интересно е, че тогава „блаугранас“ бият именно на дузпи. Но Дукадам не може да ги гледа, да анализира футболистите на „каталунците“.

Това означава, че Дукадам не е знаел как бие дузпите носителят на наградата Пичичи Анхел Педраса или Пичи Алонсо и другите звезди на „блаугранас“.

Повече от късмет

Първият удар от бялата точка на футболистите на Барселона бе изпълнен от Рамон Алеханко. Дукадам избира да скочи в дясно, като успя да отрази дузпата, която бе на удобна височина и с не особено голяма сила. Дори и 10 поредни пъти да скочите на дясно, то трябват и качества, за да се отрази дузпа.

Напрежението пред румънския страж бе огромно. Неговият колега Урути спаси първите два изстрела на футболисти на Стяуа. Но Дукадам продължи с невероятното си представяне и спаси и втория удар – този път от Педраса.

Лакатуш откри за Стяуа, а Пичи Алонсо отново не успя да преодолее Дукадам. Балинт прави 2:0, което кара Маркос да отбележи задължително попадение, за да остави Барселона в двубоя. Но не успява и той да преодолее големия румънски вратар. Така Стяуа хвърля голямата сензация и печели турнира, като ликува пред над 70 000 зрители.

Местният герой

Победата изненадала дори самите футболисти. Те не са планирали нищо за след двубоя, но бързо животът им се променя. Те се превръщат в национални герои на Румъния.

Още преди да се върнат в родината, феновете на местните Севиля и Бетис са били толкова щастливи, че Стяуа побеждава Барселона, че цяла нощ черпят румънските футболисти с бира.

Но в дните преди двубоя се вихрят скандали на високо ниво в комунистическата партия на Румъния. Дори има слухове, че има високопоставени членове, които искали да бъде бойкотиран този двубой или да се играе симулативно.

Властите бързат да печелят симпатии на гърба на своите герои. Обещанията са, че всеки футболист ще получи румънски автомобил, като няколко месеца след финала получават Аро 4х4. Проблемът бил, че автомобилите дори не били нови. Повечето автомобили са били от румънската армия, като някои от тях бяха сглобени с части от различни коли. Много от футболистите дори продават автомобилите си, които са големи, чупливи и некомфортни.

Едва ли по това време Хелмут Дукадам, който е на върха на кариерата си на 27-годишна възраст, си е мислил, че това ще бъде последният му двубой на високо ниво.

Твърде опасно да играе

Животът на Дукадам бързо се променя. Дни след финала, той трябва да участва в двубой за неговия Стяуа, който е бил уреден. Целта е техният нападател да стане голмайстор на шампионата на Румъния. Но стражът не иска да участва в подобен уговорен мач.

Интересно е, че нападателят на Стяуа отбелязал 3 гола, но един младеж от Спортул отбелязал повече в последния си двубой и спечелил голмайсторския приз, като завърши кампанията с 31 гола. Неговото име е Георги Хаджи.

Заради отказването си да играе, Дукадам е бил наказан от тима на Стяуа да не тренира 2 седмици с клуба. Когато изтекли двете седмици, дори Дукадам трябвало да мине проби пред зоркия поглед на Илие Чаушеско, брата на Николае, който е ръководител на армията. Освен наказанието да тренира 2 седмици, Дукадам е трябвало да плати глоба, равносилна на две негови заплати.

Но след завръщането си в игра, той получава сериозен здравословен проблем. Дукадам получава аневризъм в дясната ръка. Той е опериран дни преди финала за Междуконтиненталната купа срещу Ривър Плейт. Дори Дукадам пътува за Токио, където се играе финалът. Дори загрява със съотборниците си и прави няколко плонжа за местните медии, които да могат да го заснемат. Той е трябвало винаги да се приземява на лявата си игра.

Малко след това докторите са непреклонни – твърде опасно е Хелмут Дукадам да играе професионален футбол. Но кошмарът за именития страж не спира. Дни след тежките думи от докторите, Илие Чаушеско освобождава Дукадам и от армията. По това време футболистите на Стяуа са зачислени към армията, от която получават и заплатите си. Думите на Чаушеско са: „Щом не можеш да играеш, не ми трябваш в армията!“.

Само за няколко месеца Хелмут Дукадам се превръща от национален герой в персона нон грата за режима.

След това той работи като граничар, като често е посещавал двубои на Стяуа. След падането на режима той е един от посланиците на емблематичния румънски клуб.

 

%d блогъра харесват това: