Това ли е най-слабият национален отбор на България?

Късно снощи националният отбор на България завърши при равенство 1:1 гостуването си на Косово. Това бе дебют за младата балканска страна в квалификации за Европейско първенство. Домакините играха много агресивно и надъхано, което изненада „лъвовете“.

Впечатление направи, че „трикольорите“ бяха далеч от добрите игри, които записаха през есента. Отборът бе бавен, тромав, не се движеше правилно без топка и се затвори в своята половина. А съперникът бе един млад и неопитен отбор, който разчиташе главно на своите почитатели и нагласата за двубоя.

Коментарите след двубоя обединиха феновете, че това е един от най-слабите отбори на България. Тимът стартира с две равенства квалификациите. Това бе възможно най-добрата програма за „лъвовете“. Домакинство на Черна гора и гостуване на Косово – две победи биха изпратили националите ни близо до битката за първите две места.

Снощи Петър Хубчев спомена, че към момента сме на второ място в групата и се класираме. Да, но само ние от преките ни съперници имаме два двубоя. Също така предстоят 4 тежки сблъсъка с Англия и Чехия, от които трудно бихме измъкнали нещо с подобна игра. Гостуването в Подгорица също едва ли би ни донесло много позитиви с подобна нагласа. А всичко различно от победа на „Васил Левски“ срещу Косово би се приело като огромен провал, въпреки прогреса на скромния отбор.

Така още след само два двубоя от квалификациите класирането за поредния голям форум изглежда като химера. И не, не изключвам шансовете на „лъвовете“. С играта, показана в Лигата на нациите през есента и срещу отбори като Холандия и Швеция в Световните квалификации, имаме шанс да победим колебливата Чехия. Но с играта през първата част срещу Черна гора и на стадиона в Прищина, „лъвовете“ биха стигнали нова срамна страница в съвременната си футболна история.

Изгледите за класиране за Европейското бяха отлични

Да се върнем няколко месеца назад във времето. През декември бе изтеглен жребия за квалификациите. България влезе в този жребий с приповдигнато настроение, попадайки в трета урна. Това означаваше, че „трикольорите“ ще се разминат с един по-силен съперник от тази урна.

Групата бе повече от чудесна. Като изключим отбора на Англия, който е големият фаворит, България имаше сериозни шансове за второто място. Чехия не е този отбор, който беше преди 10 години с футболисти от ранга на Томаш Росицки. Футболистите на Петър Хубчев можеха да се надяват на силно представяне срещу традиционно трудния съперник.

Коравите балкански Черна гора и Косово са силни отбори, но не и непреодолими. В двубоите с тях „лъвовете“ трябваше да излезят със самочувствие, да търсят трите точки. А не както снощи, да бранят едната. С подобно мислене и подобна тактика отново Европейското първенство ще бъде само по телевизията.

Няма как да викаме на черното – бяло. Петър Хубчев свърши добра работа. Той стабилизира отбора, направи едни силни квалификации за Световното първенство, в които едва ли си мислехме, че можем да победим отбори като Холандия и Швеция.

В турнира Лигата на нациите постигнахме 3 успеха и само 1 поражение, като до последно се борихме за първото място в групата със силния отбор на Норвегия. Но положителното от това не бяха само резултатите, но и играта.

„Лъвовете“ играха приятен футбол, с много комбинации, бързи атаки, прострелни подавания и много положения за гол.

Треньорските грешки

Тази пролет все едно наблюдаваме коренно различен отбор. А това до голяма степен се дължи на грешките на Петър Хубчев. Още при подбора на футболистите, Хубчев изненада много. Той се довери на футболисти, които рядко попадат в състава на отборите си, но играят в чужбина, не в особено силни тимове. За сметка на това, той не повика футболисти от местното първенство, които се намират в добра форма.

Още тогава повдигнахме вежди от изненада и от напрежение дали този ход на Хубчев ще сработи. Е, не сработи и това беше сериозна грешка. Не винаги да се залага на опита е добро решение. Самият факт, че Хубчев не повика Станислав Костов първоначално в отбора, голмайстора на Първа лига, говори достатъчно.

В двубоя на стадион „Васил Левски“ срещу Черна гора „лъвовете“ играха слабо, но след като изоставаха в резултата, подобриха представянето си. В края на срещата Минчо Минчев можеше да донесе и победата на родните национали. Но като цяло оценката за играта на тима не бе на достатъчно добро ниво.

Но в Прищина Петър Хубчев изненада всички. Постави в средата на терена трима явно изразени дефанзивни полузащитници в лицето на Симеон Славчев, Кристиан Малинов и Георги Костадинов. Спас Делев и Тодор Неделев бяха върнати да играят в близост до крайните бранители. Това остави Ивелин Попов сам в предни позиции без шансове да се справи с противниковите защитници.

Но смените, те бяха още по-разочароващи. Играта през първото полувреме на вървеше. Петър Хубчев не предприе промени. Едва след като допуснахме попадение, националният ни селекционер започна с промените. Но те бяха ясно изразени – търсехме равенството. Пусна Петър Занев, краен бранител, на мястото на изключително слабия, но футболист с офанзивни функции – Спас Делев. В края на двубоя младия Валентин Антов се появи в игра. В това няма лошо, на младите е добре да се дават шансове. Но той е защитник, а тогава защо не се появи Станислав Костов? Голмайсторът на Първа лига, който можеше да раздвижи играта в предни позиции, да мотивира съотборниците си да търсят победата.

Спекулациите около Хубчев

Преди двубоя срещу Косово в българските медии се появиха спекулации, че Красимир Балъков ще замени Петър Хубчев. Тази атака към националния селекционер идва в удобен момент. Отборът е разколебан, а Хубчев загуби доверието в себе си, което натрупа в последните 2 години работа.

Трудно е да вярваме, че до смяна ще се стигне преди следващите двубои. Но видимо той бе разколебан. А желанието в него бе да не загуби на всяка цена, защото поражение в Прищина би го изхвърлило от отбора със сигурност. Това до голяма степен накара селекционера да се защитава, вместо да потърси успеха срещу надъхания отбор на Косово.

Това ли е най-слабият отбор на България?

Трудно бихме направили подобно твърдение. Само преди няколко месеца същите тези футболисти бяха възхвалявани. Мое мнение е, че по време на квалификациите за Евро 2012 стигнахме дъното.

Тогава бяхме в група с познайниците ни от Англия и Черна гора, както и срещу Уелс и Швейцария. Тогава завършихме на последно място, като допуснахме единственото си поражение от Черна гора, както и загуба в София от скромния тогава тим на Уелс с гол на Гарет Бейл.

В началото на този цикъл от БФС смениха тактиката, като назначиха скъпоплатения Лотар Метеус. Невероятен футболист, но без сериозна треньорска визитка. Провалът на немския специалист струва сериозна криза на националния отбор.

Тогава разполагахме с футболисти от класни европейски отбори. Валери Божинов все още бе смятан за един от силните футболисти, Иван Иванов бе в силна форма и гастролираше успешно из Европа, същото важеше и за Станислав Манолев. Ивелин Попов бе в страхотна форма.

В момента отборът отстъпва по класа от този преди 7 години, но на лице е сплотеният колектив, за който важна роля има и Петър Хубчев. Но само с колектив до Европейско първенство не се стига. Трябват си класни футболисти, с които към момента не разполагаме. За това не е виновен нито Петър Хубчев, нито тези преди него. Не са виновни и младите футболисти, които не успяват да се реализират.

Проблемът се крие на високо, във властта, управляваща така пагубно родния футбол повече от десетилетие. Може отборът ни да не блести, да угасим поредната мъждукаща надежда, че ще играем на голям форум, но това не е проблем за власт-имащите. Пускайте Преслава и всичко ще се оправи…

%d блогъра харесват това: