Смъртоносният автогол на Андрес Ескобар

С наближаването на световното първенство по футбол няма как да не започнем да мислим постоянно за него. През това лято в Русия ще се съберат 32-та най-добри отбора в света, които в рамките на един месец ще спорят за най-престижния футболен трофей в света. Като се върнем назад във времето световните шампионати са пълни с невероятни моменти, истории, които са обиколили целия свят и са трогнали милиони.

Днешната история, която сме ви приготвили, не е свързана с такъв момент, а с един от най-мрачните в историята на световните първенства. Връщаме се към невероятния за България шампионат през 1994г. в САЩ. Тогава един футболист си отбелязва автогол, който в крайна сметка се оказва смъртоносен за него в буквален смисъл.

Предисторията на Андрес Ескобар

На световното първенство през 1994г. отборът на Колумбия се намира в невероятна форма и се очаква много от южноамериканските футболисти, особено в тяхната родина. По време на 26-те двубоя преди световния шампионат, те имат само 1 загуба. Впечатление правят квалификациите в зона Южна Америка. В групата, в която Колумбия е с отборите на Аржентина, Парагвай и Перу, колумбийците имат 4 победи и 2 равенства и печелят директна квота за шампионата. Най-впечатляващ е успех с 0:5 в Буенос Айрес срещу Аржентина.

На шампионата колумбийците попадат в приемлива група – Румъния, САЩ и Швейцария. Колумбийците започват със загуба с 1:3 от Румъния, а срещу домакините САЩ двубоят е много важен. От една страна при загуба колумбийците ще отпаднат от надпреварата, а конфликта между двете страни придобива по-голямо значение на този двубой. В него „янките“ печелят с 2:1 и изхвърлят Колумбия от турнира, а Андрес Ескобар си отбелязва автогол. За него той по-късно ще плати с живота си. В последния двубой от турнира колумбийците напуснаха с високо вдигната глава и успех срещу Швейцария.

Колумбия на световното първенство през 1994г.
Отборът на Колумбия пристигна на световния шампионат с една загуба в 26 мача.

Другият Ескобар

По това време Колумбия преживява едни от най-мрачните години в историята си. Страната е в анархия, а престъпните организации са взели контрола в нея. Сред престъпниците се откроява едно име – Пабло Ескобар. Той е родом от Меделин и с времето се е превърнал в най-големият нарко бос не само в страната, но и в цялото западно полукълбо.

Пабло Ескобар
Престъпният бос определено е един от най-известните колумбийци.

Освен цялата му дейност, свързана с контрабанда на наркотици, убийства, рекет и терор, той се намесва и в спорта в неговата родина. Той е бил собственик на отбора от град Медлин – Атлетико Насионал. Този отбор бе средство, с което той е успял да „изпере“ милиони долари – продажби на билети и трансфери на футболисти.

Други наркокартели са последвали неговата съдба и са инвестирали в различни футболни клубове през 80-те години на миналия век. Заради тежкото положение в страната, най-добрите футболисти остават в страната. Това прави Атлетико Насионал най-добрият отбор в Южна Америка, като през 1989г. печелят Копа Либертадорес.

В началото на 90-те години властите го хвърлят в затвора в Меделин, който се превръща в негова собственост. Държавата е готова да го освободи, ако той преустанови производството и внасянето на наркотици в САЩ. По време на престоя му в затвора редица представители на националния отбор по футбол са го посетили.

Животът в Колумбия се превръща в истински кошмар. Различните картели в страната обявяват война един на друг, а страната се опитва да успокои положението, докато американците се опитват да наложат волята си в тази страна. В тези размирни времена се стигна до убийството на Пабло Ескобар в края на 1993г., когато той е на 45-годишна възраст.

Пабло Ескобар
Пабло Ескобар е собственик на Атлетико Меделин, който печели Копа Либертадорес през 1989г.

Град в хаос

Когато Пабло Ескобар умира, град Меделин се превръща в истински кошмар. Колкото и странно да звучи, тираничното управление на града от страна на Ескобар внасяше ред в известна смисъл. След неговата смърт целият колумбийски град е раздиран от смърт, насилие и тежки времена.

Едно събитие може да обедини не само Меделин, но и цялата държава – световното първенство по футбол през 1994г. Отборът влиза в невероятна форма в шампионата, но изненадващата загуба от Румъния с 1:3 води до недоволство от страна на феновете.

Въпреки важността на двубоя срещу Румъния, цялата страна чака техните любимци да излезят срещу домакините САЩ. Загубата се приема тежко, а още по-тежко се приема автоголът на Андрес Ескобар. В часовете преди и след двубоя отборът получава редица смъртни заплахи, а треньорът на тима говори със сълзи на очите за страха в отбора по време на шампионата.

Отбор, който е парализиран от страх

Андрес Ескобар
Андрес Ескобар е капитан на Колумбия, но една грешка го направи най-мразения в страната.

Зад невероятната форма на отбора през 1993 и 1994г. се крие много страх. Отборът е изпълнен основно в футболисти от местното първенство, а това ги прави изключително близо до нарко-картелите, които контролират държавата. С увеличението на важността на мачовете, страхът във футболистите се увеличава стремглаво.

Може би най-тежкият момент в целия колумбийски футбол идва в онази 35-та минута на двубоя. Тогава американците атакуват, топката е центирирана ниско по тревата, а Ескобар я засича с шпагат. Топката влиза във вратата, а страхът, изписан по лицето на него и на целия отбор показва колко страх има в съзнанието на футболистите. С този двубой „янките“ поведоха с 1:0 в този мач, а победата на домакините допълнително налива масло в огъня.

Андрес Ескобар бе не само капитанът на отбора, той бе любимецът на футболисти и фенове. Но за само няколко секунди една грешка го направи в най-мразената личност в една темпераментна държава, която е на прага на разпада.

Той е съкрушен от автогола и отпадането на отбора от световния шампионат. След завръщането си от родината той вижда как от национален любимец той се е превърнал в най-мразеният човек. По ирония на съдбата той се завръща в Меделин, където близките му помагат да се възстанови. Неговият приятел Сезар Маурисио Веласкес го убеждава да напише прочутата колонка „Животът на свършва тук“ за вестник Ел Тиемпе. За съжаление в тези думи няма нищо вярно …

Убит от футбола или обществото?

Тази нощ. Неговата последна нощ. Ескобар решава да излезе с приятели за първи път след завръщането си от световното първенство. При завръщането в родината треньорът на тима е предупредил футболистите, особено Ескобар, да бъдат много внимателни, да се пазят, защото има реална опасност за живота им.

Според очевидци Ескобар се появил пред неподходящите хора по неподходящо време. Той пристига в Ен Индио Бар в Меделин с приятели и се наслаждава на няколко питиета. Няколко човека започват да го обиждат за автогола срещу САЩ.

След звучното спречкване, той се качва на колата си и се опитва да избяга. Тогава един от шумната компания на престъпници вади пистолет и стреля 6 пъти, които пронизват капитана на страната. Линейката пристига след цели 30 минути и тогава лекарите само констатират смъртта на футболиста.

Така една „невинна грешка“, която се случва често във футбола води до края на живота на един добър футболист, капитан на страната си, а едно общество показва пред целия свят, че трябва да претърпи сериозни промени.

Погребан с почести

Колумбия
Погребението на капитана събира над 100 хиляди души.

Въпреки че той бе упрекван за отпадането на Колумбия от световния шампион, над 100 хиляди колумбийци го изпращат по време на поклонението пред тленните му останки. Дори президентът на страната заявява, че той е бил убит в акт на безумно насилие, което засяга цялата страна.

А самият футболист бе погребан с колумбийското знаме, като национален герой. Дори повече от 20 години след тази трагедия, името му се свързва с онази тежка епоха, която страната е оставила зад себе си.

Той е убит от обществото, което с годините се променя. А неговата колонка „Животът не свършва тук“ е увековечена и често се публикува в Колумбия. Въпреки че животът му свърши само дни след публикуването ѝ, то неговият завет остава и докато има футбол в Колумбия, неговото име ще се помни.

 

%d блогъра харесват това: