Къде са те сега? Шампионският отбор на Холандия от Европейското до 21 г. през 2007

Холандия винаги е разполагала с едни от най-качествените футболисти. „Лалетата“ имат два загубени финала на Световно първенство. Те развиват млади играчи, като през 2007г. Холандия триумфира с титлата на Европа до 21 години.

Сега, 12 години по-късно, се връщаме към този силен холандски отбор. Тези футболисти е трябвало вече да са се развили и да са към края на кариерата си. Но повечето от тях най-вероятно дори не сте и чували. Това е едно изгубено поколение за холандския футбол, което не успя да се развие и да стигне до успехи. Може би в това се крие и кризата при „лалетата“ от 2014г. насам.

Отборът на Холандия до 21 г. от 2007

Бой Ватерман

Талантливият вратар започва кариерата си в Хееренвеен, а месеци преди турнира преминава в един от силните тимове по това време – АЗ Алкмаар. След силното представяне на Европейското първенство, той не успява да се утвърди като титуляр в тимовете, през които преминава.

Той преминава през втородивизионния Алемания Аахен преди да се завърне в родината в ПСВ, но там също не успява да се наложи като титуляр. След неуспеха при „филипсите“ премина през турския Карабюкспор, а в момента защитава цветовете на Апоел.

Джани Цуйверлоон

Талантът игра в Хееренвеен до 2008г., когато премина в английския УБА за 3.2 милиона паунда. Класният футбол бе пред него, но след слаб първи сезон на Острова изпадна с „джордитата“. След това Цуйверлоон премина през Ипсуич и Майорка преди да се завърне в родината и да облече отново екипа на Хееренвеен.

Кариерата му така и не потръгна, като освен за АДО Ден Хааг, той игра за Културал Леонеса, а сега е в индийския Делхи Динамос.

Арнолд Круйсвийк

Още един футболист, който така и не успя да се наложи като титуляр в силен отбор. Защитникът до 21-годишна възраст записа 150 двубоя за Грьонинген преди да премине в състава на Андерлехт.

Той не успя да се наложи в белгийския гранд и се върна в родината си, обличайки екипа на Витес. Но поради многото преотстъпени футболисти в клуба, Круйсвийк рядко играе.

Раян Донк

Един от най-талантливите футболисти в този състав. Донк имаше всичко пред себе си да се превърне в голям футболист – скорост, отскокливост, физика, пласиране. Година преди турнира той реши да премине в АЗ, където да играе редовно, вместо да премине в Аякс или ПСВ.

След това той премина във Висшата лига, в отбора на УБА след силното представяне на Евро шампионата. Най-силните му години бяха след това в белгийския Брюж. След това се озова в Турция, където защитaва цветовете на Галатасарай в момента.

Ерик Пийтърс

Със сигурност името не ви звучи особено холандско, нали? Но той се състезава за националния отбор на Холандия. Той не е от футболистите, за които ще прочетете в жълтите медии и ще видите нова прическа във фейсбук.

Той бе един от основните играчи на Стоук Сити по време на неговото пребиваване във Висшата лига. След изпадането на „грънчарите“ миналия сезон, той премина във френския Амиен.

Хедугес Мадуро

Той бе капитанът на финала, играчът, който вдигна този така ценен трофей. Мнозина определяха на Мадуро бляскаво футболно бъдеще. Полузащитникът започва кариерата си в Аякс, но през лятото на 2008г. преминава във Валенсия.

Тежка контузия в глезена спря прогреса му в Испания, като той отсъства почти една година от терените.   Това го изпраща със свободен трансфер в Севиля, където той не успява да се наложи при Унай Емери. Това праща холандецът в ПАОК, а за последно през 2017г. игра за кипърския Омония преди да сложи край на кариерата си едва на 31 години.

Ройстън Дренте

Преди 12 години това бе един от най-големите таланти в Европа. Той бе избран за играч на турнира и бъдещето му изглеждаше изключително светло. Той бе бърз, техничен и притежава силен удар.

Неслучайно си спечелва трансфер в тима на Реал Мадрид. „Кралския клуб“ плаща 14 милиона евро за правата на холандския талант. Той прекара 5 години на „Сантяго Бернабеу“, където не успя да се пребори за титулярно място. Дренте отбелязва първия си гол едва 3 години след трансфера си в клуба. Кариерата му беляза дъното с трансфера му в руския Алания, а в момента е в родината си в тима на Спарта Ротердам.

Даниел Де Ридер

Това бе единственият футболист в състава, който играе извън Холандия. Той е същински номад. Смени редица отбори, където не успя да направи впечатление.

Де Ридер премина през Аякс, Селта, Бирмингам, Уигън, Апоел Тел Авив, Грасхопър, Хееренвеен, Валвийк и Камбуур. Той сложи край на кариерата си едва на 30 години.

Отман Бакал

Той отбеляза първия си гол за националния отбор във финала срещу Сърбия. По това време той играе за ПСВ Айндховен, като може да се похвали със споредично участие в отбора.

След 9 години при „филипсите“ Бакал премина в Динамо Москва, а след това се завърна в родината в тима на Фейенорд. Само на 31 години той се отказа от футбола.

Масео Ригтерс

Това е голмайсторът на турнира. Един класен нападател, който имаше всички качества да продължи традицията за силни холандски нападатели. Той отбеляза и във финала на турнира, като записа 4 гола в продължение на шампионата.

Веднага след турнира, Ригтерс подписа с тима на Белкбърн, но за 4 години не постигна нищо впечатляващо на „Еууд Парк“. След това той игра за австралийския Голд Коуст Юнайтед, а в момента играе за аматьорския ZSGOWMS.

Раян Бабел

Това е може би най-познатото име от този отбор. Той бе голямата надежда в състава и успя да стигне до трансфер в Ливърпул. Бабел спечели приза за играч на мача във финала между Холандия и Сърбия.

След 4 сезона на „Анфилд“, Бабел напусна след като изгуби титулярното си място. В момента той отново се подвизава във Висшата лига, но холандецът има тежки моменти с изпадналия вече състав на Фулъм.

Comments

comments

%d блогъра харесват това: