Интересните истории зад прякорите на футболните отбори

Замисляли ли сте се някога откъде идват прякорите на футболните отбори? Отговорът може и да ви изглежда очевиден, имайки предвид, че повечето тимове днес гордо носят името на града, от който са. Но има и доста изключения.

Нека ги разгледаме.

 

“Артилеристите” – Арсенал

Английският “Арсенал” е основан през 1886 година от група шотландски работници, които работели в оръжейния завод “Уулуич Арсенал”. Този завод бил известен още като Кралската оръжейница, която представлявала фабрика за боеприпаси, място за складирането им и за проучвания.

В началото основателите на клуба се разграничили от неговия военен произход и кръстили футболния тим – “Дайъл Скуеър”. Интересното е, че това име било заимствано от слънчевия часовник, разположен във фоайето на завода в Уулуич.

После клубът променил името си на три пъти, първо на “Роял Арсенал”, след това на “Улидж Арсенал” и накрая, когато тимът се мести от Североизточен Лондон на “Хайбъри“ през 1913 г., оставя в историята окончанието Уулуич и започва да се нарича просто Футболен клуб Арсенал (Arsenal Football Club).

 

“Пенсионерите” – Челси

Играчите на “Челси“ също имат доста странен прякор. До 50-те години на миналия век те не са били известни с днешния си прякор “сините”, а с пенсионерите.

Този странен прякор идва от първата емблема на клуба, просъществувала половин век до 1952 г. На нея се вижда възрастен човек облечен във военна униформа на Кралската болница в “Челси” (Chelsea Royal Hospital).

Това място, обаче не било болнично заведение, а пансион за пенсионирани британски военни. Интересното e, че сградата на пансиона е наблизо до “Стамфорд Бридж” и повечето ветерани често посещавали мачовете на клуба, откъдето идва и “закачката” за “пенсионерите”.

През 1952 година, обаче новия треньор на “Челси” Тед Дрейк решава да смени емблемата на клуба и прякора “пенсионерите” е забравен.

Клубът с най-сладкия прякор е този на “Евертън”. Прозвището на тима е “карамелите”.

Той се дължи на двете сладкарници, които се конкурирали коя да продава изделията си на феновете преди домакинските мачове.

Според легендата зрителите прекарвали много време преди срещите на тима, опитвайки продуктите на госпожите Ноблетс и Бушел. По-късно двете сладкарки получили разрешение от ръководството на “Евертън” да продават вкусотиите си на “Гудисън Парк“.

 

“Аспирините” – Байер Леверкузен

Псевдонимът на немския тим е пряко свързан с историята на клуба. “Байер Леверкузен” е основан през 1904 година от служители на германската фармацевтична компания “Bayer”, след петиция подписана от 170 работници. От тогава на футболния отбор на Леверкузен е лепнат прякора “аспирините”.

Клубът е наричан още и “Отборът от фабриката”.

“Баварската машина”

Така в България е известен рекордьора по титли в Германия “Байерн” (Мюнхен). Всъщност колосът от Мюнхен е масово недолюбват извън пределите на Бавария и затова най-разпространеното му название сред привържениците на противниковите отбори е ФК “Холивуд”.

Причината е агресивната и грандоманска политика на мюнхенци да обират наготово най-добрите играчи, смазвайки конкуренцията с дебели чекове.

“Дюшекчиите” – Атлетико Мадрид

В периода след гражданската война в Испания, матраците в страната се произвеждали само в една разцветка – с бели и червени линии заради по-евтината цена. “Атлетико” зарязва своите екипи в синьо и бяло, за да играе с червено и бяло и моментално получава прякора „дюшекчиите”.

Другият прякор на “Атлетико” (Мадрид) е „индианците“. Любопитното е, че столичани са били първият клуб, който привлича няколко южноамериканци, когато забраната за трансфери от чужбина се вдига.

 

Белият балет от Мадрид всъщност са.. “Сладкишчетата”

Прякорът, с който мнозина наричат испанския футболен гранд “Реал” (Мадрид) в България, всъщност не е много точен, даже направо си е грешен.

На испански отборът се радва на прозвището “Los Merengues”. И именно оттук се получава разминаването, защото “Merengue” има две значения. Това е вид латино танц от доминиканската култура (който е далеч от определението за балет!).

Другото значение на думата е вид яйчен сладкиш, който след като се приготви е бял. В испанската преса използвали тази дума през далечната 1913-а заради това, че екипите на Реал са бели. По този начин “Los Merengues” (което може да се преведе като “Сладкишчетата“, а не като “белия балет“) се е формирал като прякор на отбора и до днес.

 

 “Cules” (Задниците) – Барселона

Малко известно е, че футболния отбор на Барселона има един доста нелицеприятен прякор – “задниците”.

Историята е доста любопитна и идва от времето, когато футболистите на Барса са играли на стария си стадион “Лес Кортс“( от 1922 до 1957 г.).

Преди да бъде реновирано, съоръжението разполагало с 20 000 седящи места, но зрителския интерес бил толкова голям, че нямало места за всички. Затова някои фенове на Барселона се катерели по стените на стадиона, а минувачите са виждали само задните части на феновете от последния ред.

И от там идва този прякор – ”куле”, което се превежда като задник.

Медиите в Испания, обаче избягват да използват това прозвище, защото целта им никога не е била да обиждат играчите или привържениците на тима.

 

“Жълтата подводница” – Виляреал

Прякорът на футболния клуб няма нищо общо с класическите подводници, а с песента на Бийтълс – Yellow Submarie (жълтата подводница), която се появява в ефира през 1966 година и бързо набира популярност в Европа.

През онези времена отбора на “Виляреал” се е борил за спечелването на промоция в “Терсера дивисион” (третото ниво в испанския футбол). По време на един от домакинските си мачове, група млади феновете на “Виляреал” започнали да пеят рефнрена на песента на Бийтълс – Yellow Submarie, но със собствен текст.

“Подводницата е жълта, жълта е!”.

Подкрепата от трибуните се харесала от шефовете на “Виляреал” и те официално приели прозвището през 1967 – същата година, когато тима печели мечтаната промоция.

“Драконите” – Порто

Драконът е символ на Порто от 19-ти век, представляващ бойния дух и непобедимост. Предполага се, че това митично създание защитава португалския град. Футболният отбор решава да постави огнедишащия дракон върху клубната емблема през 1922 година по идея на техния бивш играч Аугусто Баптиста Ферейра.

 

“Смърфовете” – “Локомотив” (Пловдив)

Прозвището на “Локомотив” (Пловдив) по невероятно стечение на обстоятелствата е създадено от тогавашният старши треньор на клуба Атанас Драмов.

Причината е, че през сезон 1991/92 година “Локо” (Пд) играе с раиран черно-бял екип, а номерата на фланелките на играчите са били много трудно разпознаваеми, особено за футболните коментатори.

След няколко двубоя, обаче, покойния пловдивски телевизионен и радио журналист Николай Галов попитал треньора на “Локомотив” – Атанас Драмов, докога неговия тим ще играе с тези екипи, с които всички футболисти са еднакви и не могат да се различават?!

Специалистът отговорил по следния начин:

Има ли значение кой кой е, те са като “смърфовете” и точно като тях в края винаги побеждаваме лишите!, сравнявайки играчите си със задружните герои от популярния по това време анимационен сериал.

Това сравнение силно впечатлило Николай Галов и той започнал да го използва в ефир:

Футболистите на “Локомотив” са малки, пъргави и трудолюбиви, точно като симпатичните смърфчета.

 

“Еклерите” – Черно море

През 1977 година се случва нещо, което завинаги влиза във футболната митология на България. Отборът на “Черно море” е на крачка от влизане в А група. Четири кръга преди края на първенството варненския тим се опитва да отложи гостуването си срещу плевенския “Спартак“, за да разбере как ще завършат другите срещи на конкурентите.

Хитрият щаб на “Черно море” дава идея на футболистите си да преядат с еклери, а това действие да предизвика масово коремно неразположение на играчите.

Така и става.

Сутринта в деня на срещата ръководството на варненския клуб обявява на домакините (Спартак Плевен), че девет от титулярите им са получили хранително натравяне и искат отлагане на мача.

Молбата им е одобрена, а срещата е отложена с 24 часа.

Според някои други митове варненци толкова искали да отложат срещата, че дори замисляли инсценировка на пътен инцидент с клубния автобус по пътя към Плевен, но в крайна сметка еклерите оказали нужния ефект.

Дали това е истина не се знае, но привържениците на противниковите отбори започват да наричат  футболистите на “Черно море” – “еклерите”.

Отложеният мач на стадион “Слави Алексиев” завършил с минимална победа (0:1) за “Черно море”, а в края на сезона “моряците” спечелили първото място в “Б” група и си гарантирали участие в елита. Те финиширали с равен брой точки с “Етър” (52 т.), но изпреварили “болярите”, заради по-добра голова разлика.

 

Прочетете още за…………………

%d блогъра харесват това: