Виктор Йосифов – Тихият лидер на България

Виктор Йосифов е роден преди 33 години в гр. Омуртаг. Висок е 204 сантиметра и играе на поста централен блокировач. Първите си стъпки във волейбола прави на 13 години в училищния отбор на гимназия “Акад. Даки Йорданов” в родния си град.

Талантливото момче започва да тренира по-активно волейбол през 2004 година, когато вече е студент в Шуменския университет.

Качествата му не остават незабелязани и веднага е привлечен в мъжкия отбор на “Черно Море“ (2006-2009 година), където всъщност изгрява звездата му и получава повиквателна за представителния тим на България от Силвио Пранди.

Йосифов осъществява първия си трансфер зад граница на 24 години, като подписва с италианския “Рома Волей“. Любопитното е, че капитанът на националния ни тим до момента има общо девет сезона на Апенините, като през последните два спечели наградата за “Най-добър център“ в италианската Суперлига с отборите на ЛПР (Пиаченца) и “Веро Волей(Монца).

Виктор Йосифов е играл и в Германия с тима на “Фрийдрихсхафен“, както и в Русия с “Губерния“ (Нижни Новгород).

Дебютира за националния отбор през 2009 година на европейското първенство в Турция, където извоюваме бронзовите медали. Освен място на почетната стълбичка с националите, той печели и индивидуално отличие, като е избран за най-добър блокировач на шампионата. Най-високият връх, който Йосифов записва с “лъвовоте” е престижното четвърто място на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година.

Снимка: fivb.com

По-скоро мълчалив, но изключително концентриран, всеотдаен и дисциплиниран в тренировъчния процес – това са качествата,  които го открояват и го правят идеалния кандидат за водач на волейболистите ни. Именно затова, след като Владимир Николов слага край на кариерата си като волейболист през 2016 година, Йосифов поема капитанската лента на националния отбор.

Той бързо се превръща не само в лидер, но и в един от стълбовете на представителния ни тим. Не бяга от отговорност, напротив – поема я в пълна степен и никога не дава празни обещания.

Волейболистът успешно поема ролята на обединител и за него колективът и взаимопомощта в тима са от първостепенно значение, още повече когато в състава навлизат по-млади играчи и се гради спойка от различни поколения.

Снимка: fivb.com

Eто какво сподели капитанът на българските национали Виктор Йосифов в Плoвдив, специално за читателите на Read4sport.

– Какво си спомняте при дебюта за националния отбор?

“Спомням си, че бях доста притеснен. Беше ми напрегнато. Все пак това ми беше първият официален мач. Спомням си, че беше във Варна в една световна квалификация срещу Португалия. Чисто волейболно не се представих кой знае колко добре, но си спомням, че усещах доста голямо напрежение и притеснение”.

– Какво е усещането да защитавате цветовете на националния тим?

“От малък мечтаех да играя за националния отбор. Това е въпрос на чест за всеки спортист. Винаги съм се отнасял с отговорност към участието ми в националния тим. Това е страхотна емоция, която не може да се изпита на клубно ниво. Българската публика е невероятна….”

Снимка: fivb.com
– Какво отличава Силвано Пранди от останалите треньори? Какво различно внася италианският специалист в отбора?

“Всеки треньор си има своя собствена система, тактика и определени изисквания, които генерално са сходни, но има специфични неща. Силвано Пранди залага на доста опростена схема на игра, която според мен е полезна особено за млади момчета, които все още нямат достатъчно опит”.

“Иначе колкото по-малко обременяваш с информация един състезател, той толкова е по-освободен и се концентрира чисто върху техническото изпълнение на нещата, от колкото на тактически задачи. Мисля, че това е един плюс.”

Снимка: fivb.com
– След загуби винаги излизате и поемате отговорност, постоянно ли сте критичен към играта си?

“Да, към своята игра гледам да съм критичен. С годините мисля, че съм си изградил реална представа, за това какво мога, как мога да играя и какво мога да дам на националния отбор и общо взето от останалите не изисквам някакви феноменални неща. Дразня се, когато се правят елементарни грешки и когато не се влага глава, мисъл и старание. Към това съм най-много критичен”.

“Иначе различните състезатели са различни като характеристики технически и физически данни”.

“Един може да прави добре блокада, друг е по-добър на сервис, така че това са вече отделни характеристики на всеки състезател, но когато не влагаш старание и мисъл по време на тренировките, това ме вбесява”.

Снимка: fivb.com
– Тежи ли капитанската лента на България?

“Честно казано не мога да кажа, че ми тежи. Аз не намирам някаква разлика като съм капитан на отбора, да трябва да правя нещо по-различно. Винаги съм се отнасял отговорно. Правя това, което мисля, че е правилно и гледам да помагам с каквото мога на отбора”.

Снимка: fivb.com
– Как изплувате след тежко поражение?

“Такива моменти в нашия спорт има постоянно. Положителното е, че има много мачове един след друг и след един такъв слаб мач, може веднага след това на другия ден да направиш точно обратното –  да направиш един положителен мач”.

“Гледам да не се затормозявам. Знам къде съм сбъркал и че отбора не се е представил добре. Но мисля, че не трябва да драматизираме чак толкова много. Ключовото в тези моменти е, че на другия ден трябва да излезеш и да играеш все едно не се е случило нищо предния ден”.

Снимка: fivb.com
– Кои са най-ценните съвети, които сте получавали и от кого?

“Много съвети съм получавал, особено от по опитните играчи и от по старите – от Владо Николов, от Христо Цветанов, от Андрей Жеков и от доста треньори не само в националния отбор, но и в чужбина. Някакъв конкретен съвет, който ми е останал не мога да се сетя сега в момента, но като цяло съм гледал да взимам положителното от всеки треньор и всеки по-опитен и по-голям от мен играч”.

– А вие давате ли съвети на по-младите волейболисти?

“Да. Случва се да давам съвети. Не съм от хората, които постоянно говорят на някой и го затормозяват с прекалено голяма информация и прекалено големи изисквания. Случва се да помогна на някой и да дам съвет, винаги когато някой дойде лично към мен да се обърне – аз съм отворен!”

– И тази година получихте доста сериозно признание – най-добър център в едно от най-силните първенства – италианското. Какво означава това за вас и как реагираха близките ви?

“Моите близки се радват, те са хора, които покрай мен започнаха да следят волейбола. Не са спортни хора, защото никой от тях не се е занимавал със спорт професионално. Така че общо взето са любители покрай мен и се радват като родители. Съпругата ми също се радва”.

Снимка: Туитър: Българският национал е направил 70 успешни блокади през изминалата кампания 2018/19 – най-много от всеки друг играч в италианското волейболно първенство!

“А за мен лично това е едно признание и удовлетворение от това, че си върша добре работата. Не е нещо, което да ме превъзнася и да ми дава някакво по-голямо самочувствие от това, което е нормално да има един състезател”.

– Споменахте вашата съпруга (Виолина Йосифова), тя обича ли да идва на мачовете в залата или предпочита да ги гледа на спокойствие вкъщи пред телевизора?

“Идва в залата, когато има възможност, когато играем във Варна най-вече, защото аз живея там. В чужбина също е с мен и посещава мачовете ми”.

– Каква е атмосферата в националния отбор?

“В отбора има положителна атмосфера. Аз реално тренирам с тези момчета от няколко дена, а преди това се подготвях с една втора група, която е в София. Гледам да се забавлявам и да съм позитивен, да извличам положителните емоции от това да съм тук в Пловдив с националния отбор и да играя пред българска публика, защото това са едни от последните ни мачове от Лигата на нациите с националния отбор”.

Снимка: fivb.com
Кой е най-големият шегаджия в отбора?

“Теди Салпаров е човек, който обича шегите и вицовете. Той внася доста положителна емоция в отбора. Мисля че имаме един добър колектив, който се забавлява извън залата и тренировките и се чувстваме добре заедно”.

– Кое е по важно – медал от Европейското или класиране на олимпиада?     

“За мен специално е класирането на олимпиада е по-важният момент, защото олимпиада има веднъж на четири години. Ние не участвахме на последната, пък европйското първенство не сме пропускали през последните години”.

“Не че е маловажно да спечелим медал от европейско, но олимпиадата е най-големият форум и такава емоция имах щастието да изпитам с моите съотборници да участваме на една олимпиада и това е безценно и несравнимо усещане и тръпка”.

– Какви са очакванията за медал и увеличават ли се шансовете ни да спечелим отличие от голям форум след завръщането на Цветан Соколов, защото знаем, че той пропусна Световното и европейското първенство заради различни контузии?

“Ами със сигурност. Цецо е играч от световна класа! Когато имаш един такъв играч в отбора със сигурност шансовете са една идея по-високи от тези, които бяха в предните години, без да подценявам никои от момчетата, които играха с нас в предишни години”.

“Мисля, че всеки един отбор иска да има Цветан Соколов в състава си безспорно”.

Снимка: fivb.com
– Имате ли ритуал преди мач, суеверен ли сте?

“Ами честно казано не. Не съм суеверен като цяло в живота и спрямо волейбола нямам ритуал, който да съм си изградил през годините”.

Снимка: Българска федерация по волейбол
– Виждате ли се като треньор и имате ли планове да се реализирате в тази сфера?

“В момента не. Мисля доста по въпроса, но ако трябва днес да решавам, не бих станал треньор. Разбира се, има още време и се надявам, докато съм здрав да играя още волейбол. По скоро съм се замислил да работя с деца. Това би било интересно, но като треньор на мъжки отбор, по-скоро не. В бъдеще не се знае как ще се развият нещата (усмихва се).

Снимка: fivb.com
– Какви са бъдещите ви планове?

“Ами планирам да играя волейбол още, докато съм здрав, докато все още тялото ми го позволява и чувствам, че съм в добра кондиция. Докато мога да го правя ще играя волейбол, защото реално погледнато това е нещото, което мога да правя най-добре и с това си изкарвам прехраната”.

“В бъдеще естествено имам някакви неща, с който отделно гледам да се занимавам и се опитвам да правя, но засега волейбол е на първо място”.

Снимка: fivb.com
– Ако не бяхте волейболист, каква професия щяхте да практикувате?

“Като малък си спомням, че исках да стана моряк, понеже четях такива книги на Жул Верн и на Карл Май. След това, като пораснах завърших Шуменския университет със специалност „Физкултура и Педагогика“ и може би щях да стана учител по физическо, ако не бях станал волейболист” (усмихва се).

Снимка: Българска федерация по волейбол
– И за финал какво ще си пожелаете?

“Ще си пожелая здраве, защото това е най-важното! Здраве за себе си и за целия отбор, защото все пак всеки е тук с идеята, с надеждата и с амбицията ако може този отбор да се класира на Олимпиада. Това е нещото, което ни събра отново да сме тук и това лято“, завърши Йосифов.

Снимка: fivb.com

 

За още актуални новини от Rread4sport.com последвайте страницата ни във Facebook

%d блогъра харесват това: