10 велики мача в исорията на националния отбор на България

В момента националният отбор на България по футбол се намира в откровена криза. Последният официален двубой на „лъвовете“ завърши със срамна загуба с 2:3 от Косово на националния стадион „Васил Левски“. Но в миналото родните национали се бяха превърнали в европейско, дори световно страшилище.

Днес ще се върнем назад към славното минало на българския футбол. Подбрали сме 10 велики двубоя в историята на родния футбол, като ги подредихме по хронологичен принцип.

Велики мачове на националния отбор на България

България – Франция 1:0 (1961 г.)

Връщаме се повече от 50 години назад във времето до първото силно поколение на националния отбор по футбол. Двубоят срещу Франция се явява битка за последната виза за шампионата на планетата в Чили следващата година.

Решителният двубой се играе на големия стадион „Сан Сиро“ в Милано, като победителят получава място сред най-добрите отбори на планетата.

Родните национали притежават в състава си изключителни футболисти, сред които Христо Илиев-Патрата и Димитър Якимов. Въпреки това френския отбор е фаворит, а стадионът в Милано е пълен с френски почитатели.

Българите играят много добре през целия двубой и тормозят непрестанно противниковите играчи. Единственото попадение отбелязва Якимов с удар от далеч и класира „лъвовете“ на първото в историята си Световно първенство. Това дава началото на период от участие на 4 поредни Мондиала, което след това не постигаме.

България – Белгия 2:1 (1965)

Четири години по-късно отново сме в същата ситуация. Играем финален бараж за класиране на Мондиала в Англия, този път срещу Белгия. Разменяме си по една победа. В София разбиваме „червените дяволи“ с 3:0, но при гостуването в Белгия постигаме тежка загуба с 5:0, но тогавашните правила посочват, че трябва да се играе решителен бараж.

Отново Италия го домакинства, но този път Флоренция. Макар да са минали само 4 години от битката в Милано, отборът е сериозно подмладен. В него личат имената на Георги Аспарухов, Петър Жеков, Димитър Якимов, Иван Вуцов и др.

В този двубой Георги Аспарухов-Гунди записва изключителен двубой, отбелязвайки 2 попадения. За първото асистира Иван Колев, а за второто – Якимов. През втората част белгийците намаляват резултата след автогол на Гангелов, но „лъвовете“ се класират за второ поредно Световно първенство.

България – Франция 2:0 (1985)

Oще един сблъсък срещу Франция, който е решителен за място на голям шампионат. Този път „петлите“ гостуват в София, като са водени от голямата си звезда Мишел Платини. Отборът година по-рано става европейски шампион, а 3 по-рано играят полуфинал на Световно първенство.

Определено „петлите“ бяха големият фаворит за титлата от Мондиала в Мексико през 1986 г. Но пътят към финал на Световно първенство е дълъг, а на пътя на Франция отново застава България. В отбора личат имената на Михайлов, Гетов, Сираков, Младенов и прочие. Звезден отбор!

Още в 11-та минута зрителите на националния стадион са в екстаз. След меко центриране на Пламен Гетов Георги Димитров отбелязва попадение. В следващите минути французите играят по-добре, като търсят изравнително попадение, но то така и не пада след блестяща игра на Боби Михайлов. Така се стига до 61 минута, когато Наско Сираков удвоява аванса на „лъвовете“.

С този успех „лъвовете“ се класираха за Световното първенство през 1986 г. Франция също играе на Мондиала, като този път не им попречихме да играят на най-силния турнир във футбола. А това се явява най-силния двубой на този голям отбор на България от 80-те години на миналия век.

Италия – България 1:1 (1986)

Година по-късно се стига и до Световното първенство по футбол. Там отборът, воден от Иван Вуцов, има големи надежди да счупи лошата серия и да запише първа победа на Мондиал. Но жребият не беше благосклонен. Той изпрати „лъвовете“ на откриването на шампионата срещу първенеца преди 4 години Италия.

Двубоят се играе на емблематичния стадион „Ацтека“, като той не предлага красив футбол, а голяма битка и раздаване от всички играчи. Алесандро Алтобели открива резултата за „скуадра адзура“. 6 минути преди края Ради Здравков центрира топката, а Наско Сираков отбелязва. Красивото попадение дълго време бе въртяно по световните футболни медии.

Франция – България 1:2 (1993)

Едва ли има футболен фен в България, който да не знае на изуст този двубой. Отново се изправяме срещу „петлите“ във важен двубой за класиране на Световно първенство. И отново сме им черна котка.

Ситуацията преди двубоя е сложна. Разполагаме със силен състав, но ни трябва задължителен успех на „Парк Де Пренс“ в последния двубой. Франция имаше нужда от едва 2 точки в последните си 3 двубоя, но допускат шокираща загуба от Израел, което увеличава напрежението върху „петлите“.

Докато водените от Димитър Пенев футболисти излизат на терена напълно освободени от напрежението. Заради скандал с Валентин Михов, футболистите на Левски не пътуваха с националния отбор за този двубой.

През първото полувреме французите, които също разполагаха със златно поколение, поведоха в резултата, но бързо изравнихме с гол на Емил Костадинов. И така двубоят влезе в руслото на домакините, като оставаха секунди до края на мача. Любо Пенев пуска дълго подаване към Емил Костадинов точно при изтичането на редовното време. Той овладя топката и разстрeля вратаря на Франция, с който класира „лъвовете“ на Световното първенство. Последва крилатата фраза „Господ е Българин! А само какво лято ни очакваше тогава само!

България – Аржентина 2:0 (1994)

Ето ни на финалите на Световното първенство по футбол. Започнахме с разочароваща загуба от Нигерия с 3:0, но успяхме да победим Гърция с 4:0. В последния двубой от групата се изправяме срещу силния отбор на Аржентина, в който играе Диего Марадона. Реми ще ни е достатъчно да се класираме във фазата на директните елиминации.

Дни преди двубоя, обаче, аржентинската легенда е отстранен от отбора заради употреба на допинг. Но все пак в състава са Каниджа, Диего Симеоне, Батистута и прочие. „Гаучосите“ са един от фаворитите за титлата, като преди 4 години бяха финалисти, а преди 8 – шампиони.

Очакваше тежък двубой родните ни национали, а 40-градусовите жеги го направиха още по-тежък. Димитър Пенев залага на дефанзивен стил на игра. Час удържаме аржентинците, като в 61-ва минута Стоичков поема топката в контраатака. Той прави двойно подаване с Емо Костадинов и отбелязва попадение.

Тогава мнозина се успокоиха, че ще се класираме за осминафиналите на турнира. Но това бързо се изпари. 6 минути след гола Цанко Цветанов получи червен картон. Отново бяхме в защита, като в продължението Наско Сираков подпечата успеха на „лъвовете“ с 2:0 над един от най-силните отбори на турнира.

България – Германия (1994)

Продължаваме с друг епичен двубой на магическото Световно първенство в САЩ. След рулетката на дузпите в осминафиналите срещу Мексико, на четвъртфиналите се изправяме срещу Германия.

Това е настоящият световен шампион по футбол, разполагащ с изключителен отбор и устремил се към втора поредна титла. Двубоят започва с много битка и натиск от страна на Германия.

В началото на второто полувреме Лотар Матеус извежда „бундестима“ напред в резултата след спорна дузпа. След гола футболистите зарязаха тактическите постройки и започна да играе на вдъхновение и импровизация. Това изненада германските футболисти, които бяха проучили играта на националите ни. В 76 минута Христо Стоичков получи правото да изпълни фаул от добра позиция.

Ицата стисна зъби по време на целия двубой, играейки с травма в бедрото. Той успя да вкара един от най-красивите голове на този Мондиал и изравни резултата. Минути преди края на двубоя Данчо Лечков разплака цяла Германия, отбелязвайки красив гол след плонж. Това праща цяла България в екстаз, а „трикольорите“ – на исторически полуфинал на Световното първенство.

България – Германия 3:2 (1995)

Това е може би най-качественият двубой, игран на родна почва. Година след драматичния четвъртфинал, отново се изправяме срещу Германия, този път в квалификации за Европейското първенство.

В този двубой футболът бе качествен, пламенен, борбен – красотата на играта. Въпреки силния дъжд, трибуните на „Васил Левски“ са пълни още часове преди двубоя.

Срещата започва отлично за гостите, които повеждат в резултата до 43 минута с 0:2. Въпреки това „лъвовете“ играят добре. Те удрят греда и пропускат две възможности сам срещу вратаря на Германия.

Стоичков връща едно попадение след точно изпълнение на дузпа. Второто полувреме започва с пускане в игра на Емил Костадинов и вече имахме 3-ма чисти нападатели в предни позиции. Това довежда до 2:2, отново след хладнокръвно изпълнена дузпа на Стоичков.

Следват може би най-тежките минути в историята на немския футбол. В продължение на 2-3 минути истинска буря се изсипа над немските футболисти, която завършва с гол на Костадинов, който донесе престижна победа на „лъвовете“.

България – Русия 1:0 (1997)

Отново стигаме до важен двубой по пътя към Световно първенство. Този път съперникът не е Франция, а Русия. Но има и разлика – отборът вече е преминал зенита си и не е с този блясък от преди 4 години.

Освен застаряващите звезди, големи конфликти се разразяват в навечерието на този важен двубой. Всичко друго освен победа ще ни изхвърли от Мондиала във Франция.

Руснаците тръгнаха със самочувствие, мислеха, че са спечелили двубоя преди да е започнал. Но опитът в редиците на националите си изигра важната роля. Този двубой донесе до може би най-звездния миг на великия ни защитник Трифон Иванов. Покойният бранител пробяга 60-70 метра, стреля с глава и изненада всички руски футболисти.  Този гол ни прати на Мондиала във Франция следващата година. А това ни е последното участие на Мондиал, а гледайки настоящият отбор, едва ли скоро отново ще се класираме.

България – Хърватия 2:0 (София)

Това е може би последният ни голям двубой. От него минаха вече цели 17 години. В края на 2002 г. започна кампанията за класиране на Европейското първенство. А Хърватия разполага съ стабилен отбор, който 4 години по-рано стига до полуфинала на Световното. А има и млади футболисти.

В България пък играеше може би последното ни голямо поколение. Младите Димитър Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, заедно с опитният Красимир Балъков и редица други талантливи футболисти даваха надежди за класиране на Евро 2004.

С този двубой бе открит и ремонтираният стадион Васил Левски. Още в началото на двубоя Димитър Бербатов получи контузия, но стисна зъби и се задържа на терена достатъчно, за да отбележи първото попадение в двубоя. 15 минути по-късно едва движещият се Бербатов отбеляза и второ попадение, с което си заслужи смяната. Тази победа ни помогна да се класираме на Евро 2004, последното ни участие на голям футболен форум. Ех, спомени!

 

 

 

Comments

comments

%d блогъра харесват това: