Косово – невероятната история на зараждащата се футболна нация

В последните дни в цяла Европа се заговори за скромната държава Косово. Балканците постигнаха невероятен успех в Прищина с 2:1 срещу тима на Чехия. Този успех изпраща косоварите на второ място в групата, като шансовете за класиране на Евро 2020 са много добри.

Следва тежко гостуване на Англия. Но ако коравият отбор успее да си тръгне с точка или три, то това ще бъде и решителната крачка по пътя към класиране на историческо Европейско първенство.

Косово държи невероятно постижение

Победата с 2:1 срещу Чехия в квалификациите означава, че косоварите записаха 15-ти пореден двубой без поражение. В тези срещи се включват и двата сблъсъка срещу България (1:1 в Прищина и 2:3 в София).

Всъщност постижението е невероятно. Косово завърши на първо място в групата си в Лигата на нациите, като се изкачи за Лига 3 при следващото издание. По-важното е, че дори и да не се класират през квалификациите, шансовете за Евро 2020 са отлични през Лигата на нациите.

Но да поговорим малко за самата страна. Тя е с население от едва 1.8 милиона души, което я прави едва с половин милион по-голяма от София. Отборът е член на ФИФА и УЕФА едва от 2016 г. Процесът по влизане във футболното семейство започва веднага след обявяването на независимост от Сърбия през 2008 г.

Косово

За 11 години страната се откъсна от Сърбия и успя да развие един изключителен футболен отбор. Да, голяма част от футболистите играят в Западна Европа, а техните родители са емигрирали там при войните през 90-те години. Но това не трябва да умаловажава успеха на малката балканска страна.

Фадил Вокри – двигателят зад успехите на Косово

Определено изкачването на Косово по футболната йерархия е цел на много хора в страната.  И много са работили в правилната посока, за да се стигне до днес. Но едно лице се откроява и това е Фадил Вокри.

Той бе основно действащо лице в кампанията Косово да се признае като футболна нация. А след неговата смърт, едва на 57 години, националният стадион в Прищина носи неговото име.

Подобно на много хора от този регион, войната през 90-те години го е белязала. Той е един от малкото, които успяха да сплотят размирните етноси в страната – сърби, албанци и косовари. Той говореше на общ език, а този език е футболът.

Фадил Вокри
Фадил Вокри (в дясно) – един от основателите на футбола в независимо Косово.

Пътят на Вокри към футболното признание

На 16 февруари 2008г. Косово основава своята футболна федерация. За нейн председател е избран именно Вокри. Той започва буквално от нулата. Цялата федерация се свежда до един апартамент в Прищина, в който има 2 компютъра и 2 бюра. На следващия ден страната обявява своята независимост.

В началото Вокри няма почти никакви финансови средства и разполагаше с отбор, който няма право да играе официални двубои в една непризната от никого нация. Това, което той направи, бе да използва репутацията си. Той бе най-великият футболист, който се е раждал в Косово. Той бе весел, общителен и харизматичен и започна да запалва страстта на политици и заможни хора в родината за създаването на боеспособен косоварски отбор.

Всъщност Вокри бе нападател, който можеше да игаре еднакво добре с двата крака. Не беше от този тип голаджии, които бележеха по 20-30 гола на сезон. Но беше играч, който помагаше много в предни позиции. Вокри е роден в Югославия, но с косоварско съзнание.

Вокри е първият косовски албанец, който играе за националния отбор на Югославия. Той не само играе, а записва 6 гола в 12 двубоя между 1984 и 1987 година. Във върха на кариерата си Вокри стига до гранда Партизан, където играе 3 години.

С тях бъдещият председател на футболната федерация на Косово спечели титлата на Югославия, както и купата. Дори по това време към него има интерес от Ювентус. Но Вокри не може да замине за Торино. Той отбива военна служба в Партизан.

При започналото разпадане на Съветския блок, Вокри смята, че не може повече да живее в Югославия. Така в края на 80-те години заминава за Франция, където подписва с Ним.

Футболът е надежда в тежките години

Следва тежко десетилетие, когато 140 хиляди души умират в конфликта в бивша Югославия. Но футболът продължава да е един от малкото моменти, в които хората забравят за всички трудности.

Въпреки конфликтите, двубои се играят. Но те са на терени в окаяно състояние, с футболисти, които се събират от мач на мач. Полицията в Сърбия се опитва да спре тези двубои, но не успява. А след изиграването на двубоите, футболистите от двата отбора се къпят реки, езера и язовирчета.

Косово
Стадионът на един от елитните тимове в Косово е момента.

Но когато същинската война започнала през 1998 г., футболът и той замрял. Имаше тогава открит конфликт между борците за независимост на Косово и сръбската полиция. А година по-късно конфликтът в региона навлиза в най-тежкия си период. НАТО се включва и бомбардира обширен регион.

Интересен факт е, че след конфликта, страната остава под юристикцията на ООН за период от 8 години, но остава в частите на Сърбия. Все пак животът постепенно започва да се нормализира. А населението е прехласнато по тогавашния министър-председател на Великобритания Тони Блеър. Политикът изиграва важна роля в стабилизирането на Косово. А днес имена Тониблеър са повече от нормални за Косово.

Косово
Деца играят футбол в бежански лагер от косовари по време на конфликта.

Интересен факт е, че много футболисти с косовски произход имаха право да сменят националния си отбор през 2016 г. Дори 15 от футболистите на Албания, представяли националния отбор по време на Евро 2016 можеха да го направят.

Разбира се, малко са футболистите, които първоначално решиха да играят за Косово. Но постепенно те се увеличиха, а днес разполагат със силен и сплотен отбор. А класиране за Евро 2020 ще пренапише със златни букви историята на тази млада страна.

Comments

comments

%d блогъра харесват това: