Сталин срещу Тито – сблъсъкът на двамата диктатори на футболния терен

След края на Втората световна война, държавите от Източна Европа попаднаха под влиянието на СССР, водена от своя диктатор Йосиф Сталин. Но в тази част на континента се появи и друга голяма и силна страна, със сходен диктатор и виждания, борещи се за влияние – Югославия на Йосип Броз Тито.

Още в началото Тито иска да увеличи влиянието си в съседните страни, включително България, като Сталин му се противопоставя. Така започва една поредица от различни противопоставяния между двамата големи лидери.

Защо ви разказваме това? Не сте сбъркали, не сте в исторически сайт. Едно от големите пререкания между двамата идва на футболния терен.

В разгара на конфликта между двамата отборите на СССР и Югославия трябва да се изправят един срещу друг на Олимпийските игри през 1952 г.

Футболният сблъсък

Започваме с малко предистория. Хелзенки бе избран да проведе вторите следвоенни олимпийски игри. Всъщност финландската столица бе селектирана да проведе игрите през 1940 г., но поради войната те не се осъществяват.

По това време Югославия е един от най-силните футболни отбори в Европа. На предходната Олимпиада в Лондон „плавите“ спечелиха сребърните медали.

За СССР това е първо участие на игрите. Предишните управници на страната разграничаваха съюза от спортни мероприятия. Но след войната се зароди мисията да се пропагандира върховенството на комунистическия строй, включително в спорта. Така в СССР започнаха масирани инвестиции в развитието на спорта и покоряването на различни международни състезания. А футболът определено е най-голямата цел.

Югославия влиза в този турнир в невероятна форма. Западните ни съседи разбиват Индия с 10:1 в квалификациите, с което постигат най-голямата победа в турнира. 5 дни след този двубой Югославия се изправя срещу СССР в Тампере.

Един невероятен двубой

Преди двубоя Тито и Сталин изпращат телеграми на отборите си, с които се опитват да повдигнат духа и да споменат колко е важна победата.

Югославия започва по един изключителен начин двубой. До почивката звездите на западната ни съседка отбелязват 3 безответни попадения. А минута след подновяването на играта резултатът вече е разгромен, като югославяните повеждат с 4:0.

Определено Тито е повече от доволен, наблюдавайки как неговия отбор разбива тотално руснаците. Все пак представителите на СССР връщат едно попадение, но след това Югославия си връща преднината от 4 попадения.

Тогава сръбските футболисти започват да играят лежерно, помислили си, че са спечелили двубоя. Така на бързо руснаците отбелязват 2 бързи попадения, с което връщат интригата в двубоя.

3 минути преди последния съдийски сигнал резултатът става 5 на 4, а само минута преди края на двубоя Александър Петров отбелязва изравнителното попадения за 5 на 5. Луд, луд мач. От изоставане с 1:5 съветските футболисти стигат до равенството.

След двете продължения не падат нови двубои, като по това време не се практикува изпълнението на дузпи, за да раздели двата отбора. Така двубоят трябва да бъде преигран.

Югославия не се отпусна в преиграването

Страстите между двата двубоя се нажежават между двете страни. Все пак всичко минава мирно под флага на Олимпийските игри.

В преиграването, два дни по-късно, СССР първи удря, повеждайки в резултата. Този път футболистите на Югославия не показаха никаква милост, като отбелязаха 3 попадения, с което този път успяха да победят своя съперник.

В края на турнира Югославия стигна до финалите. Там се изправи срещу най-силния отбор по това време – Унгария на Пушкаш и резонно губи, оставайки с ново сребро от Олимпиада.

Последиците след двубоя

Режимът в Москва не приема толкова леко загубата от Югославия в Хелзенки. Те скриват от народа резултата, като той става публично достояние след смъртта на Сталин година по-късно.

Все пак в годините преди следващите игри в Мелбърн, СССР продължава с политиката си за развитие на футбола. И те стигат до реванш. И то какъв!

На финала на следващите Олимпийски игри СССР стига до финала, а там се изправя срещу Югославия. Но този път „сборная“ е с играчи като Лев Яшин и Анатоли Илйин, които побеждават западните ни съседи, които за трети пореден път губят финал на Олимпиада.

%d блогъра харесват това: