13 вдъхновяващи истории за пътя към големия футбол

В живота, както и в спорта няма универсална рецепта за успеха. Всеки върви по своя път. Често той е труден, изпълнен с подводни камъни, изпитания на характера и волята. Но с желязна вяра, желание и отдаденост всеки може да стигне толкова далеч, колкото поиска.

Ето и доказателството за това.

Джей Демерит

Джей Демерит стартира футболната си кариера в отбора на Университета на Илинойс в Чикаго. Той бе един млад и обещаващ футболен талант, който мечтаеше някой ден да играе професионален футбол. И като много други студенти, Джей също трябваше да съчетава ученето, работата (като барман) и тренировките по футбол.

Но Демерит бе наясно, че с това натоварено ежедневие няма как да получи шанс в американската Мейджър Лийг Сокър и бе изправен пред много важно решение. Дилемата – да остане в Чикаго при приятелите и семейството си или да замине за Европа, за да преследва детската си мечта.

Американецът реши да рискува и през 2003 година замина за Великобритания. Джей акостира в Лондон със спестени само 1800 долара. Той успя бързо да си намери отбор – аматьорският “Нортууд”. Получаваше по 40 паунда на седмица и поради тази причина трябваше да живее в евтин хостел, в който условия били меко казано ужасни.

Джей играеше на терен, на който имаше повече кал от колкото трева. А след мач топлата вода стигала само за първия, успял да се добере до душа.

В един студен есенен следобед ръководството на Нортууд успява да уреди престижна контрола с “Уотфорд”. Джей Демерит моментално се откроява от съотборниците си, а след края на приятелския мач получава комплименти от треньорите на “стършелите“, както и покана за проби в тима.

И само няколко дни по-късно американецът реализира голямата си мечта, като подписал професионален договор с “Уотфорд” през 2004 година. По онова време “стършелите” се подвизаваха в Чемпиъншип и се намираха в средата на класирането. Футболистите изнасяли много слаба продукция на “Викъридж Роуд”, но след пристигането на Демерит (който играел като централен бранител) и последвалата треньорска рокада нещата се стабилизирали.

Ейди Бутройд пол юздите на “Уотфорд” и тотално преобрази отбора. В края на сезон 2005/06 неговите момчета стигнали до промоция във Висшата лига, след като спечелили с 3:0 директната битка с Лийдс. А в онзи двубой Джей Демерит реализирал първия си гол за “стършелите”.

Във Висшата лига представянето на “Уотфорд” беше повече от разочароващо. Тимът постигна само 5 победи и напълно заслужено изпадна с актив от 28 точки. След турбулентния сезон Джей получи капитанската лента и повиквателна за националния отбор на САЩ. Защитникът защитаваше цветовете на “Уотфорд” до 2010 година, когато договора му изтече и не бе подновен.

Джей прие ново предизвикателство и заигра за канадския “Ванкувър Уайткапс”. Там той прекара четири години, но за жалост бе преследван от серия тежки контузии, които го принудиха да се оттегли от футбола през 2014 година.

Историята на Джей е екранизирана. Направен е филм, който е озаглавен “Възход и блясък“, разказващ невероятния прогрес от аматьорския до професионалния футбол.

 

Чарли Остин

След като е освободен от академията на “Рединг”, Остин търси късмета си в аматьорския “Пуул Таун”. Заплатата му обаче е оскъдна и футболистът е принуден да работи като зидар, за да успее да свърже двата края.

“Ставах в шест сутринта и шофирах един час със синя си ван от Борнемут до Бесингстоук. Беше трудно, особено през зимата на калната строителна площадка – и студ и в дъжд и в градушките. Просто трябваше да работя. Екипът ми беше в багажника, заедно с торбите от цимент, защото често се случваше да играя футбол след работа”, спомня си с усмивка Чарли.

Но когато стъпеше на терена нападателя забравяше абсолютно всички проблеми и бележеше гол след гол. Въпреки че играеше на аматьорско ниво с приятели, Остин демонстрира своя голов инстинкт и безпощадност, вкарвайки 46 гола в 46 мача през сезон 2008/09.

Треньорът на “Борнемут” Еди Хау остава силно впечатлен от изявите на нападателя и силно желае да го привлече, но в същия момент Футболната лига налага трансферно ембарго на “черешките” и до трансфер така и не се стига. А Чарли Остин остава силно огорчен, че е бил толкова близо до мечтата си, но пак ще трябва в 6:00 да ходи да бърка цимент.

През 2009 година късметът му се усмихва. “Суиндън” подписват с него и той вече е професионалист.

Нападателят изоставя тухлите и се насочва към отбелязването на голове.

Лека полека Остин започва да загатва с изявите си, че мястото му не е в долните дивизии. И през януари 2011-та “Бърнли” го взима във втория ешелон на английския футбол (Чемпиъншип). Чарли се оказва страхотна находка, защото за два сезона отбелязва 40 гола. Някъде по това време се намесва Хари Реднап, който го взима в “Куинс Парк Рейнджър” (КПР) през 2013-та. Там прекарва три фантастични години, в които успява да разплаче доста вратари от Висшата лига.

През зимният трансферен прозорец на 2016-а “Саутхямптън” плати 4 милиона паунда на КПР и откупи правата на “острието”. Той обаче не беше толкова ефективен, колкото в лондонския тим. Остин изигра 71 мача за “светците”, в който успя да вкара сама 16 гола – доста под неговите стандарти.

В момента Чарли Остин играе за “Уест Бормич”.

Миливое Новакович

Още в ранните си години словенския нападател е обявен за “безперспективен” от родния си “Олимпия” (Любляна). Точно поради тази причина Новакович, едва 20-годишен заминава за Австрия, където започва да играе в аматьорските дивизии. Реализаторският му нюх все пак е забелязан и на 25 години той заиграва в местната първа дивизия за “ЛАСК” (Линц).

През сезон 2005/06 Люпко Петрович го привлича в “Литекс”. Новакович му се отблагодарява като става голмайстор на родното първенство с 16 гола. Любопитното е, че Миливое Новакович (заедно с Жозе Фуртадо) се превръща в първия чужденец, който грабва голмайсторския приз в България.

Силното му изяви с екипа на “оранжевите” му спечелиха сензационен трансфер в Бундеслигата. Скаутите на  Кьолн бяха убедени, че Новакович е точния човек за тях. И това се оказа така. Словенският стрелец прекара 8 години на “Райн Енерги Щадион”, вкара 74 гола в 166 мача и се превърна в един от любимците на феновете.

Словенецът се пробва и в японската Джей Лига и след кратката си азиатска авантюра, Новакович реши да приключи с футбола. И го направи по-шампионски, помагайки със своите 16 гола на “Марибор” да спечели титлата на домашна сцена.

 

Рики Ламбърт

Казват, че “най-хубавите неща се случват на тези, които умеят да чакат”, а Рики Ламбърт е поредното доказателство за това. Той прави първите си стъпки в школата на любимия си “Ливърпул”, преминава през всички гарнитури, но така и не успява да се докаже. “Мърсисайдци” го изритват от академията си и 16-годишният тийнейджър е принуден да потърси късмета си на друго място.

Мести се със семейството си в “Блекпул” и бързо събира вниманието около себе си. На 17′ дебютира за първия тим, но за целия сезон (1999/2000) изиграва само три мача. В резултат на това, недооценения нападател реши да направи една стъпка назад, подписвайки професионален договор с “Макълсфийлд Таун”.

Там заплата му била много скромна и Ламбърт е трябвало да заработва в местната фабрика за цвекло, в която поставял капачки на бурканите. Рики постепенно започна да гради име в долните дивизии на Англия и вече на 23-години успя да подпише с по-сериозен тим – “Бристъл Роувърс”.

Лабмърт използва всички шансове, който му бяха дадени, отплащайки се на “пиратите” с 59 гола в 155 мача. А от “Бристъл” знаеха, че няма да могат да го задържат и през лятото на 2009-а “Саутхямптън” плати 1 милион паунда за правата на нападателя.

При “светците” Рики Ламбърт игра най-силния си футбол и успя да помогне на тима от южния бряг да спечели две промоции (първо през сезон 2010/11 от Лига едно в Чемпиъншип, а през следващата кампания стигна до Висшата лига). Въпреки че вече беше на 30 години, Ламбърт показваше постоянство, добра техника за неговата височина и безпощаден завършващ удар. А цифрите говорят сами – за 235 мача, таранът отбеляза 117 гола за “светците”.

През 2013-а ръководството на “Ливърпул” може би осъзнаха, че са допуснали грешка и откупиха нападателя за 4 милиона паунда.

Не мога да повярвам. През целия си живот съм обичал този клуб. Тръгнах си от тук, когото бях на 16′, но никога не съм спирал да обичам Ливърпул. Винаги съм си мечтал, че ще играя за този клуб, но доскоро мислех, че шансът ми да го направя е отлетял безвъзвратно. Не мислех, че имам възможност да дойда тук”, заяви Ламбърт при представянето си.

Любопитното е, че при дебюта си като титуляр той извежда “червените” с капитанската лента. Рики Ламбърт дебютира и за националния тим на Англия през 2013 г., като вкара победния гол срещу Шотландия (3:2) още в първия си мач.

Той игра и на Мондиала в Бразилия, но след това кариерата му удари на камък и претърпя сериозен регрес. Нападателят мина през “Уест Бормич”, а след това в “Кардиф”. Ламбърт се оттегли от игра през октомври 2017-а, след като не успя да си намери нов отбор.

 

Хулио Крус

Историята на това скромно момче заслужава да бъде направена на филм. Аржентинецът е работил като градинар във футболния отбор на “Атлетико” (Банфийлд). Един слънчев следобед обаче, Крус получил възможност за изява. По време на тренировка един от титулярите получил контузия и е нямало кой да го замени. Треньорът повикал Крус, за да се включи в двустранната игра.

А веднъж показал потенциала си, Хулио заиграва за Банфийлд на 18-годишна възраст. Играе като централен нападател, като в 65 двубоя бележи 16 гола. През 96 г., е привлечен от столичният гранд “Ривър Плейт”. Вкарва 17 гола и вдига титлата.

Аржентинецът се мести в Европа. Облича екипите на “Фейенорд”, “Болоня”, “Интер” и “Лацио”. Междувременно успява да запише 22 мача за националния отбор на “гаучосите”. Феновете на “нерадзурите” сигурно си спомнят с усмивка изявите на Крус.

Въпреки че беше четвърти избор за нападател (след Адриано, Обафеми Мартис и Алваро Рекоба), Крус не мрънкаше, че е резерва и винаги бе готов да играе. Независимо колко минути получаваше на терена, той намираше начин да вкара топката в мрежата, без да създава интриги и проблеми.

Ян Колер

Чешкият гигант започва футболната си кариера като вратар. Той играе на аматьорско ниво до 21-та си година, когато бива забелязан от “Спарта” (Прага). Там треньорите взимат много смело и ключово решение за неговото бъдеще, като го преквалифицират от вратар в централен нападател.

В началото Колер изпитвал затруднения. Освен че не притежавал добра техника, бил и доста тромав. Точно поради тази причина е изпратен да практикува спортни танци, за да стане по-пластичен, а не само да гази противниковите защитници.

През първия си сезон (94/95) Ян записва едва 6 мача, в които успява да се разпише веднъж. Но след изключително силна лятна подготовка Колер става несменяем титуляр през следващата кампания. 5 гола в 28 мача са напълно достатъчни на белгийския “Локерен” да го закупи за скромната сума от 102 000 евро.

Постепенно головете на Колер започнаха да се увеличават, както и кандидатите за подписа му. 202-сантимертовият футболист премина в “Андерлехт” в края на 99 година и стана шампион на Белгия в две поредни години. Последва трансфер в “Борусия” (Дортмунд), а останалото е история.

 

Дадо Пършо

Историята на снажния хърватин е малко по-различна. Отначало всичко при него е нормално – на 12 вече е в школата на “Хайдук” (Сплит). Скоро обаче, войната в бивша Югославия кара семейството му да избяга във Франция.  Там той започва да рита за аматьорския “Руан”, но основната част от прехраната си изкарва като автомеханик.

Пършо обаче тръгна по много лош път. Това, което печелеше през деня го профукваше през нощта в баровете и казината. Играеше веднъж седмично и беше на път да се превърне в пияница. Но след като срещна Карол (жената, която по-късно щеше да стане негова съпруга), нещата си дойдоха на мястото. Тя успя да му попречи да се самоунищожи и му помогна да си стъпи на краката.

През 1996 година Дадо Пършо неочаквано получил обаждане от Жан Тигана и без много да му мисли преминал в Монако. През първата си година там той страда от проблеми с дисциплината, вследствие на което е изпратен под наем в “Аячо”.

Кариерата му тръгва нагоре. Започва да бележи важни голове за “мечките”, а след края на сезона се връща в Монако. Малко по-късно хърватския нападател помага на тима от Княжеството да спечели титлата.

Сезон 2003/2004 е може би най-успешният в кариерата му. Пършо изравнява рекорда на Марко ван Бастен и Симоне Индзаги, като се разписва 4 пъти във вратата на “Депортиво Ла Коруня”, при победата с 8:3 от груповата фаза на Шампионската лига. “Монако” дори стига финала на надпреварата, но там пада с 0:3 от Порто.

Всъщност истинското име на хърватския таран е Миладин – Дадо е просто прякор. За последно той игра за шотландския “Рейнджърс”. Приключи с футбола на 33, а в момента живее със семейството си във Франция.

 

Морено Торичели 

В началото на 90-те Торичели работи като дърводелец в мебелна фабрика в Брианца и играе футбол само за забавление в аматьорския “Каратесе“. Животът на Морено се променя през пролетта на 1992г., когато неговия отбор успява да уреди приятелски мач срещу “Ювентус”.

Торичели успява да впечатли толкова много тогавашният треньор на “бианконерите” – Джовани Трапатони, че той веднага го привлича в своя състав, а “Каратесе” получил 10 000 долара за защитника.

Така започнал футболния романс на Морено Торичели.

Той бързо се превърнал във водеща фигура на отбора, заради невероятната енергия и издръжливост, която демонстрирал от първата до последната минута на терена. Железният бранител прекара 6 фантастични години в Торино, в които успя да вдигне 11 трофея.

След това облече екипите на “Фиорентина” и “Еспаньол”. А през 2005 година дългокосият защитник, обяви края на своята футболна кариера, след кратък престои във втородивизионния “Арецо”.

Морено учи за треньор и през 2009 година навлезе в треньорския занаят, поемайки състава на Пистойезе, а след това и скромния отбор “Филине”.  През октомври 2010 г., го сполетява огромна трагедия. Съпругата му Барбара умира от левкемия. Торичели се оттегли от треньорския занаят и фокусира цялото си внимание в отглеждането на трите си деца.

 

Джейми Варди

Историята на Вади е малко по-позната заради фурора, който направи с “Лестър” през 2016 г. и спечелената титла на Висшата лига. Докато играе за “Стоукбридж Стийл”, английския нападател работи във фабрика за автомобили. Води доста обикновен начин на живот, вечер пие бира с приятели и гледа професионален футбол само по телевизията. Но, знаете историята. Наистина, такава, която ще се разказва дълги години в Англия, а в “Лестър” може никога да не забравят.

Варди играе за Шефилд Уензди до 16-годишна възраст, но е обявен за твърде дребен за английския футбол и го освобождават. Впоследствие заиграва в “Стоксбридж Парк Стийл” – клуб от осма дивизия на Англия. Интересното е, е там той изкарва по 30 паунда на седмица, което го принуждава да си намери втора работа. Така Варди съчетава отбелязването на попадения с…производство на медицински шини в местна фабрика.

Джейми беше с нас седем години и го гледах за пръв път във втория му мач. Не е променил много играта си от тогава. И тогава имаше невероятна енергия и никой не тичаше като него през целите 90 минути. Мисля, че започна като крило при нас, но постепенно стана централен нападател”, разказва президентът на Стокбридж Алън Бетхол.

“Беше първият, които отива на тренировка и последния, който си тръгва. Той прави това от 17 годишен”, допълва Бетхол.

На същото мнение е и журналистът Пол Уебстър, който отразява аматьорски футбол и следи развитието на Варди отблизо, докато той играе за Стокбридж.

Джейми винаги спираше пред журналистите след мач и отговаряше на всички въпроси. Никога не е било трудно да разговаряш с него, което е страхотно. Винаги беше честен и изказваше личното си мнение. Помня един път, когато получи червен картон – просто вдигна ръце и призна, че картонът му е заслужен. Просто беше такъв човек, заяви журналистът Пол Уебстър.

С подобряването на головата му форма бързо стана ясно, че Стокбридж няма да може да го задържи.

Той имаше това, което не може да се научи. Беше бърз, но играта му не беше просто да тича и да рита топката нанякъде. Той можеше да овладее топката с едно докосване и не се страхуваше от противниковата защита. Изглеждаше сякаш тя се залепя за крака му и беше кошмар за всеки защитник“, споделя още Уебстър.

Все повече скаути идват да гледат Варди и много отбори искат да го привлекат, включително и месният “Шефилд Юнайтед”. Въпреки нескрития интерес, никой не иска да рискува с трансфера му и той остава в “Стокбридж”.

През 2010 година обаче, треньорът Нийл Аспин го взима в йоркширския “Халифакс Таун”. След един страхотен сезон в “Халфифакс” е привлечен от професионалния “Флийтууд Таун” праз лятото на 2011г. “Флийтууд” печели титлата в своята лига, Варди завършва сезона с 28 попадения. Тогава го забелязват и скаутите на “Лестър”, а ръководството на тима решава да действа.

Никой в клуба му не е очаквал, че някой ще може да отмъкне най-скъпата покупка в аматьорския футбол (Варди преминава в тима за 150 000 паунда), но това се случва, когато лисиците го откупуват за 1 милион паунда през 2012.

При ръководството на Найджъл Пиърс той е използван като резерва и успява да вкара само четири гола в разочароващия си първи сезон.

Във втората си година обаче Варди вкарва 16 гола, а тимът му печели промоция за Висшата Лига. Така нападателят надминава очакванията и достига най-високото ниво на английския футбол. Нещо повече – заради изключителната си форма през 2015 г., той вече е национал на Англия.

 

Карлос Бака

През голяма част от живота си Корлос е живял под прага на бедността, но нито за миг не спираше да мечтае, че някой ден ще стане професионален футболист. Докато чакаше това да се случи, Бака работи като контрольор в градския транспорт. Поради липсата на пари в дома му той по неволя е трябвало да се захване с още една работа – на пристанището като рибар.

Изпитанията в миналото са тези, които са превърнали Бака в човека, който е сега.   

“На 20 години живеех в моето градче – Пуерто Коломбия. Работех като контрольор в автобус. Животът изобщо не беше лесен. Проверявах билетите в автобусите, защото съм от бедно семейство и трябваше да изкарвам пари, за да им помагам, разкри Карлос.

Вратите на футбола бяха затворени за мен за известно време. На моята възраст това не беше нещо, на което можех да разчитам. Но същата година (2006 г.) отидох на проби в “Хуниор” (Баранкия) и благодаря на Господ, бях забелязан”.

През 2009 г., когато вече е на 23, нападателят изиграва първия си професионален мач.

Имах трудно детство и когато започнах да изкарвам пари, си казах, че съм успял, но грешах. Изправих се и продължих. Смели не са тези, които се оставят да потънат, а онези, които се изправят и стават по-силни”, добавя Бака.

Пътят му го отвежда от втория дивизионния “Баранкила” до венецуелскияМинервин” и след това той се завръща в Колумбия, но този път облича екипа на “Атлетико Хуниор”. Именно различните стилове на игра са оказали огромно влияние за израстването на Карлос Бака. Нападателят започва да поразява все по-често противниковите врати и по-този начин влязъл в полезрението на куп европейски тимове.

Най-настоятелен се оказал белгийския “Брюж”, който платил 1,5 милиона евро за правата на колумбийския стрелец, през зимния трансферен прозорец на 2012-а. През първия си полусезон Карлос записал 10 мача, в които вкарал 3 гола. Във тория обаче Бака бе във вихъра си – 28 гола в 44 мача. Стана голмайстор на белгийското първенство и спечели приза за “най-добър играч”.

След това Карлос Бака премина в испанския “Севиля” и вълшебната му приказка продължи с два трофея от втория по сила клубен турнир – Лига Европа. Игра два сезона в Италия с “Милан”, а в момента защитава цветовете на “Виляреал”. А Бака продължава да бъде смъртоносен хищник, който не се страхува нито от вратарска, нито от рибарска мрежа.

 

Мирослав Клозе

Клозе израства в Полша в семейство на спортисти. Баща му (Йозеф) бил футболист, който играел за френския “Оксер”, а майка му (Барбара) бе част от женския национален отбор по хандбал на Полша. И изобщо не бе изненадващо, че Мирослав Клозе притежава в себе си спортна жилка.

Когато е осемгодишен се мести със семейството си в Германия и получава гражданство. Там започва училище, а родителите му го записват във футболната академия на “Блаубах-Дийдеркопф” (тим, който по онова време се подвизава в седма дивизия). В нискодивизионния тим играе до 20 годишна възраст, а след това Клозе започва да работи във фабрика за мебели, като дърводелец. 

Тогава едва ли е подозирал, че скоро ще се превърне във водещ голмайстор на националния отбор на Германия.

Така през делничните дни бил във фабриката, а в почивните на стадиона. Животът на Клозе се променил, когато скаутите на “Хамбург” го харесали през ’98 година и той подписал първия си професионален договор.

Година по-късно нападателя е вече част от тима на “Кайзерслаутерн”. Мирослав Клозе изгрява на голямата сцена едва на световното първенство през 2002 година в Япония и Корея. В първия си мач на шампионата той бележи хеттрик и прави сериозно впечатление на всички. Въпреки доброто представяне не напуска клуба си и остава в “Кайзерслаутерн” още две години.

Вкарва 52 гола в 147 срещи и чак тогава си гарантира трансфер – във “Вердер” (Бремен) през 2004 година. При “бременските музиканти”, той започва да бележи още по-редовно, а през 2006-а затвърждава класата си на Мондиала в Германия, превръщайки се в голмайстор на турнира.

След успешното си представяне Мирослав получава оферти от редица европейски отбори и избира тази на “Байерн” (Мюнхен). Естествено с “баварците” идват и най-големите успехи в клубната му кариера – 6 трофея.

След изтичането на договора му с “Байерн”, Клозе решава да приеме ново предизвикателство и преминава в “Лацио”. Там спортен директор е бившият му съотборник от “Кайзерслаутерн” Игли Таре, който без проблем успял да го убеди да дойде в Рим през лятото на 2011-а.

Таранът ще остане в сърцето на взискателните фенове на “орлите” с всеотдайната си игра, ключовите си попадения и джентълменството си на терена. Най-ярък пример за това е двубоя срещу “Наполи” на 26 септември 2012 година. Тогава при резултат 0:0 Клозе вкара гол с ръка за “Лацио”, а съдията не видя и посочи центъра. Мирослав обаче не удари топката нарочно, изтича към рефера и му каза за провинението си. Арбитърът отменя гола и стиска ръката на нападателя.

  Попита ме дали съм играл с ръка и за мен не бе проблем да кажа „да“!

Впоследствие “Наполи” печели двубоя с 3:0, но след него никой не говори за резултата, а за постъпката на Клозе.

Въпреки че беше на 36′ Мирослав Клозе получи още една възможност да играе на Мондиала в Бразилия през 2014-а. И го направи по най-добрият начин – със световна титла, която спечели Германия. Клозе вкара три гола и записа името си със златни букви в история, превръщайки се в голмайстор номер 1 на световни първенства с 16 гола, изпреварвайки бразилеца Роналдо.

Световната титла беше сбъдната детска мечта. Горд съм, че допринесох за този голям успех на германския футбол. За мен нямаше по-добър момент да затворя страницата “Национален отбор”, коментира Мирослав Клозе в изявление, разпространено от Германския футболен съюз.

Той игра за националния отбор на Германия 13 години, вкара 71 гола в 137 срещи и реши да спре. Малко след това приключи и с клубния футбол. Окачи бутонките на пирона на 38-годишна възраст, но не смята да почива. Започна треньорски курсове и в момента води юношите на “Байерн” (Мюнхен) до 17 години.

 

Лука Тони

Лука се подвизава доста дълго време във втора и трета дивизия в Италия преди да подпише с “Палермо” през 2003-а година. Интересно е да се спомене, че в началото Тони е бил пред отказване от футбола. Кариерата му не започнала никак лесно, като през първите 4 сезона вкарва едва 10 гола.

“Сериозно обмислях да се откажа и да работя нещо друго. Дори го обсъдих с тогавашната си приятелка и си намерих работа като шофьор на камион”, сподели нападателя.

Късметът впоследствие се усмихнал на Тони и той успял да счупи каръка. Снажният нападател започнал често да вкарва топката в мрежата и за щастие на футболните фенове, Лука Тони се отдаде изцяло на спорта. На 26 подписа с “Палермо” и моментално се превърна в ключова фигура, реализирайки 50 гола в 80 двубоя.

Това, което Лука Тони притежаваше, беше страхотна физика и умение да бъде на правилното място в точното време. 

И именно такъв нападател търсеше “Фиорентина” през лятото на 2005-а.

“Виолетовите” платиха 10 милиона евро за правата на Тони, а той се оказа отлична сделка. През първия си сезон (2005/06) с екипа на “виолетовите” мощният таран не пропусна нито един мач през кампанията в Серия “А”, като отбеляза 31 гола и за първи път в кариерата си спечели титлата Capocannoniere (голмайстор на първенството).

Нещо повече – Лука “обу” и “Златната обувка”, изпреварвайки всички свои конкуретни от останалите първенства в топ 5 на Европа.

Приказката му продължи и през лятото, когато стана световен шампион с Италия.

Тогава беше на 29 и въпреки страхотните му статистики, много от тифозите и специалистите поглеждаха в бъдещето и предричаха, че краят на кариерата му е близо. Но не знаеха, че ще трябва да почакат за него още десетина година…

През 2007-а Тони акостира в Германия и подписа с “Байер” (Мюнхен). Там Тони оформи страхотно трио с Франк Рибери и Мирослва Клозе, което през сезон 2007/08 вкара 79 гола във всички турнири. Италианецът стана топ реализатор както в Бундеслигата, така и в турнира за Купата на УЕФА.

А в последствие “баварците” спечелиха домашен требъл.

И изведнъж, когато нещата вървяха по мед и масло Лука Тони изпадна в безтегловност.

Това се случи, след като Луис ван Гаал пое кормилото на баварската машина през 2009-а. Двамата влязоха в остър конфликт и в резултат на това, 32-годишният италианец бе пратен временно във втория отбор на “Байерн”, а през зимата бе преотстъпен под наем в “Рома”.

Най-слабият период в кариерата на Тони бе между 2009-а и 2013 година. Италианският стрелец игра за “Дженоа”, “Ювентус”, “Ал Насър” и в любимия “Фиорентина”, като общите му голове за тези 4 тима бяха само 22.

Лука Тони вече бе на 36 и всички футболни анализатори очакваха да се оттегли, но той не го стори. Подписа със завърналия се в елита “Верона” през юли 2013г., никой не очакваше от ветерана да е човекът-оркестър за тима. “Жълто-сините” вече имаха надежден голмайстор в лицето на Даниеле Качиа, а пристигането на Тони се възприемаше повече като “инвестиция” за съблекалнята, чрез която именитият футболист да предаде опита и знанията си на по-младите.

За самия Тони обаче преминаването в по-малък клуб изискваше промяна на личната философия.

“Спечелих толкова много в кариерата си, не играя вече за пари”, каза той за La Gazzetta dello Sport през август 2013-а.

Лука Тони възвърна формата си колкото зрелищно, толкова и неочаквано. През сезон 2013/14 нападателят вкара 20 гола и помогна на “Верона” да стигне до невероятното 10-о място.

Головата му сметка пък бе най-пълната за него от цели шест години.

През следващия шампионат, вече на 37, щеше да се справи още по-добре. С 22 гола през кампанията – включително и един в последния кръг срещу “Ювентус” – Тони окупира върха при реализаторите заедно с Икарди от “Интер”.

Цели девет години след като стана Capocannoniere с “Фиорентина”, Тони отново го направи и влезе в историята като най-възрастният играч, слагал голмайсторската корона в Серия “А”.

Може би тогава в главата на Лука са се появили мисли за отказване. Но в крайна сметка той изигра още един сезон във “Верона”, след който тимът изпадна.

В последния домакински двубой през кампанията Тони вкара на “Ювентус” – негов 324-ти кариерен и последен гол. Напусна терена под аплодисментите на публиката, която се бе изправила на крака, а на следващия ден “Gazzetta dello sport” излезе с огромна негова снимка и заглавие “Последният голям италиански централен нападател“.

 

Н’Голо Канте

Смирен, срамежлив, скромен. Как тези определения се свързват с футболист, спечелил титлата във Висшата лига с два различни отбора, както и световната купа с Франция през последните три години. Трудно е човек да си го представи особено заради глобалния образ на футболистите в днешно време. Но като такъв е описван Н’Голо Канте.

Френският национал е тих и спокоен и в същото време изключително работлив и талантлив. Той е в основата на чудесната приказка на “Лестър” от 2016-а. Година по-късно спечели титлата и с “Челси”, а след още едно лято вдига световната купа и с Франция. Във всеки от тези успехи той не просто беше част от състава, но имаше ключова роля.

Дефанзивният полузащитник е играч, чийто характерен стил не може да бъде сбъркан. Той “чете“ играта и се пласира на правилното място, секунда или две преди да се е появила опасност за защитата. Вкарването на голове също не са му чужди.

Историята на Канте е като от приказка.

Н’Голо израства в Париж. Той е най-голямото от четирите деца в семейството на малийски мигранти. Когато е на седем години през 98, той помага при събирането на отпадъци по време на световното първенство, като почиства по стадионите, а и по площадите, където се събира голяма публика.

Година по-късно Канте поема към мечтата си да бъде футболист. Започва в школата на “Сюрен” – малък клуб в западните покрайнини на Париж. Още докато треньорите го регистрирали, новите съотборници на Н’Голо започнали да се чудят дали той може да издържи 90 минути на терена, заради малките му размери и крехката му физика. Въпреки че е нисък, той е физически здрав. Привлича вниманието на един от треньорите в школата – Пиотр Войтина с “непрестанното си тичане”.

“Когато за първи път дойде при нас, той бе наполовината на другите. Канте беше изключително дребен, но когато започнеше да играе им скриваше шапките. Той винаги играеше с по-големи от него. Беше наполовина на размерите и килограмите им, но играеше по-добре от тях.”, споделя тогавашният му треньор Войтина.

Kante

Ранните години във футбола за Канте били изпълнени с отборни успехи, но той е подминаван от големите школи заради височината си. Сам решава да подобри играта си и без да му е подсказвано, започва да тренира шпагати, поемане на топката и спринтове от единия край на игрището до другия. Канте оставал след всяка тренировка и продължавал упражненията с цел да компенсира недостатъка си.

Веднъж дори треньорът Войнита се пошегувал с Канте, че иска до месец да може да жонглира по 50 пъти с топката с всеки крак и с глава.

До месец по късно той можеше да прави по сто крачета с всеки крак и разбира се, с глава. Тогава разбрах, че той ще изпълни каквото и да му заръчам. Оттогава ме му казвах какво да прави, просто го оставих да изразява себе си на терена”, разказва Пиотр Войтина.

На 11 години Н’Голо Канте преживява една от най-големите си загуби – тази на бащата си.

А майка му останала основната сила в живота му.

Канте растял по-бавно от връстниците си и останал най-малък, но компенсирал с респектираща борбеност, огромно желание за игра и упоритост. С времето обаче мъникът се превърнал в основна фигура в състава на “Сюрен“ и дори успял да пробие в мъжкия отбор.

Канте получава своя шанс и го сграбчил.

На 19 години осъществява първия си трансфер, а тимът осмелил се да го привлече е “Булон“, отбор от трета дивизия. В края на сезона Канте получава престижната награда на “Франс футбол“ за “най-добър играч” в третото ниво на френския футбол. Въпреки това продължава да играе с аматьорски договор чак до края на третия си сезон в Булон.

Това е и причината той да запише счетоводство.

“Нямах професионален договор, което, ме накара да продължа образованието си. Не бях сигурен дали ще мога да се прехранвам от футбола. В момента в който подписах професионален контракт, спрях следването си, защото вече знаех, че футболът е моята професия”, разказва Канте.

Признанието привлича интереса към него и Канте се обръща към първите си треньори за съвет. С тяхна помощ избира да премине в “Каен”.

Още първата година (2013) тимът му печели Лига 2, а той е избран за най-добрия в отбора.

Но най-впечатляващото около него остава начинът му на живот и отношението му.

Ходи на тренировки с малко скутерче и е доста далеч от представата за някаква футболна звезда.

“Когато го видях да идва с детски скутер на тренировки, виждах, че го е срам, но той така и не се оплака. Когато съотборниците му го видеха, му казваха: “Н’Голо, ние можем да те вземем. Къде живееш. И организираха цяла група, която да го вземе от вкъщи.”, разказва още мениджърът.

Канте влиза в полезрението на “Олимпик” (Марсилия), “Лестър”и “Лион”.

А пътят му го отвежда към “Лестър”. Натам историята е по-позната – “лисиците” сътвориха чудо и триумфираха с титлата, а Канте попадна в идеалния отбор на Висшата лига. Това му гарантира и място в националния отбор на Франция.

Лятото на 2016 г. беше време за европейското първенство, където Канте беше титуляр в три от седемте мача на “петлите” и взе сребърен медал. След това дойде ред и за трансфер в “Челси”.

Последва блестящ сезон на “Стамфорд Бридж“ и нов триумф във Висшата лига. 

В края на кампанията 2016/17 Канте получи наградата за най-добър играч на сезона в английската Висша лига, а миналото лято вдигна и световната титла с Франция.

Постижения, до които едва ли щеше да се стигне без него.

Вярвайте в мечтите си и никога не се отказвайте от тях, защото няма невъзможни неща.

 

%d блогъра харесват това: