Номера в ефира

Ако някой реши да състави речник на футболните изрази, то със сигурност като илюстративен материал на израза “тежко гостуване“  би сложил снимка на “Стадиона на мира” в Перник. Местният “Миньор” години наред се слави като негостоприемен домакин в мачовете си от елитната група, като обикновено в “дружелюбието“  на неговите фенове се убеждават столичните грандове.

Оставайки настрана обичайните шеги за перничани, трябва да се отбележи, че през 50-те години те имат един от най-качествените отбори в “А” група, но въпреки това се нуждаят от хитър ход, за да запазят елитния си статут през 1959 година.

За първи път “Миньор” (Перник) става част от първия ешелон през 1951 г., в резултат на поредната реформа в българския футбол. Броят на участващите отбори бива увеличен от 10 на 12, като Републиканската секция по футбол и Бюрото на БКФС дават едно свободно място на класиралите се на четвърто място в Южната “Б” група перничани.

Причината за това е, че тогавашният град Димитрово е работнически център и местните ръководители използват развитието на въгледобива и промишлеността в него като аргумент за получаване на място сред най-добрите.

В първите няколко сезона “Миньор” – се движи на ръба и с мъка запазва мястото си в елита. Постепенно ръководеният от бившия капитан на “Славия” Стефан Чумпалов отбор започва да показва добри игри и през 1955 г., достига до четвърто място в крайното класиране. За да покажат, че нищо не е случайно, в следващите два сезона перничани  ще завършат на пето място.

Павел Владимиров – централен нападател, бронзов медалист от Олимпиадата през 1956

Основната сила на тима е в атаката, където действат Павел Владимиров и Живко Карадалиев, като първият дори успява да спечели голмайсторския приз на “А” група през 1956 г., с 16 гола.

Година по-рано юношеския отбор на “Миньор” взима републиканската титла в своята възрастова група и перспективите пред тима изглеждат отлични.

Смяната на архитекта на успехите Стефан  Чумпалов с Евгени Петров по никакъв начин не се отразява на перничани, които са на крачка от първи трофей в своята история през 1958 година. Тогава тимът прави невероятен рейд в Купата на Съветската армия, където последователно са елиминирани “Лудогорец”, “Родни криле”, “Черно море”, и “Левски”.

Така за пръв път в историята София остава без свой представител във финала за националната купа, където съперник на “Миньор” е пловдивският “Спартак”.

В изключително оспорван мач воденият от неудържимия си нападател Тодор Диев съперника успява да стигне до успеха след единствения гол на Михаил Душев. И точно когато всички очакват възхода да продължи, следва необясним спад в представянето на перничани през сезон 1958 -1959, когато е върната системата „есен-пролет.

През цялата кампания играхме зле. Направо казано – слабо. Ръководството освободи някои играчи, а после ги върна в отбора. Иде ми, дойде ми..“, коментира години по-късно халфът на “Миньор” Богомил Пушев.

Така се стига до решителния последен кръг на 14 юни 1959 година. Преди него перничани имат равен брой точки с прекия си конкурент за оцеляване “Берое” (по 16), а головата разлика е в полза на старозагорци – 18:25 срещу 22:31. По регламент обаче се гледа головото съотношение, което е предпоставка за много математика. “Берое”, който се формира през същата 1959 година след обединението на “Ботев” и “Локомотив”, трябва да домакинства на “Черно море” ( тогава Ботев), а “Миньор” приема другия варненски тим – “Спартак”.

В града на липите домакините не оставят съмнение в превъзходството си и печелят с 3:0 след попаденията на Петко Янчовски, Христо Пантев и Петър Манчев. Новините от Перник са повече от добри – “Миньор” е стигнал до равенство 2:2 и така “Берое” оцелява.

Еуфорията завладява Стара Загора, а кулминацията трябва да е банкетът на физкултурното дружество. Участниците в него обаче биват неприятно изненадани, след като им е съобщено, че реалният резултат от срещата в Перник е 5:1 за “Миньор”.

Как се е случило това разминаване? Предприемчивите ръководители на “Миньор” разбират, че при всяка промяна в резултата съперникът ще реагира и ще отбележи толкова попадения, колкото са му необходими, и затова решават да го заблудят.

Срещата в Перник започва със закъснение, за да могат домакините да са в течение на изхода от другия мач, а кореспондентът на Радио София е заставен да съобщи фиктивния резултат. По това време няма автоматично междуселищно избиране по телефона, поради което авторите на хитрия план просто установяват контрол над пощата в града и така той на практика е информационно откъснат от останалия свят.

Равенството 2:2 е съобщено като резултат от срещата в централната емисия на Радио София в 20:00 ч. и след това в 21:00 ч., а хиксът се признава и от тотопунктовете, който приемат фишовете за Тото 1. Едва в късната емисия е съобщен реалният резултат – 5:1 за “Миньор“. Макар че “Спартак” повежда с 0:1, домакините се развихрят и стигат до убедителната победа, благодарение на разписалите се по два пъти Павел Владимиров и Олег Павлов, както и на вкаралия единствен гол за клуба Бойко Илиев.

По този начин головото съотношение на перничани става 0,843, а това на старозагорци -0,840. С преднина от три хилядни, които вероятно трудно биха отчетени дори на фотофиниш в леката атлетика, “Миньор” оцелява. Разбира се, на никого от “Берое” не му минава през ума да си търси докрай правата – такива са времената, а заедно с тях – и нравите.

 

Прочетете още за …..

 

Автор:Теодор Борисов

 

%d блогъра харесват това: