Трите национални катастрофи

Някой хора вярват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Много съм разочарован от такова твърдение. Мога да ви уверя – той е нещо много по-важно”

Този повтарян до омръзване афоризъм на легендата на “Ливърпул” Бил Шенкли никога не губи своята актуалност именно защото представлява самата истина.

Докато историците спорят колко точно национални катастрофи е претърпяла българската държава през 20 в., феновете на футбола стават свидетели на точно три в рамките на по-малко от десетилетие, когато националният ни отбор се разминава с класиране на европейски финали.

Началото на негативната поредица е поставено в пресевките за Евро’84.

Победителят в изключително равностойната група трябва да се реши в съдбоносен мач между Югославия и България, игран на 21 декември 1983 година на стадион “Полюд” в Сплит. Преди срещата Уелс е начело със седем точки и голова разлика 7:6, втори са Югославия – с шест точки и 9:9, а България е трета – с пет точки и голово съотношение 5:5. Играчите на Иван Вуцов се класират напред само при победа с 2:0 или един гол разлика от 3:2 нагоре, а “драконите” стискат палци двата балкански отбора да завършат наравно.

В спиращия дъха мач Божидар Искренов открива за българите в 29-ата минута, но с две попадения на Сафет Сушич (в 31′ и 52-ата минута) “плавите” обръщат. Националите не се предават и Георги Димитров – Джеки, изравнява в 61-вата минута.

Драмата в последните секунди на мача със сигурност надминава тази във филмите на Алфред Хичкок. Загубена топка от Сушич дава възможност за българска контраатака, при която Живко Господинов намира Ради Здравков, той пробива отляво, а в същото време Георги Димитров чака топката в наказателното поле.

Здравков решава да стреля, но вратарят Симович спасява, а в последствие се справя и с повторно центрираната в полето му топка. Тя веднага е изритана напред и точно когато югославският коментатор Младен Делич заключва “няма време за нищо повече”, центриране отляво намира непокрития Люномир Раданович и той с глава преодолява Михайлов.

“Хора, възможно ли е това”, не вярва Делич, а Югославия може би за последен път преди разпада си изригва в бурна радост от Вардар до Триглав. 

В българската съблекалня обстановката е траурна, обвиненията към Ради Здравков се сипят като водопад, но селекционерът Вуцов успокоява играчите си и им благодари за доброто представяне. Те се отърсват от случилото се и успяват да се класират за Мондиал’86, като в групата им отново са “плавите”.

В пресевките за Евро’88 отборът вече е воден от Христо Младенов и в него започват да се интегрират играчи като: Петър Александров и Христо Стоичков. Ситуацията изглежда повече от благоприятна, след като два мача преди края България се нуждае само от една точка, за да се класира на финалите във ФРГ.

Загубата с 0:2 от Ейре в Дъблин е напълно обяснима, след като домакините превръщат двубоя в истинска касапница – вратарят Антонио Ананиев е сменен след оток на глезена, заместникът му Илия Вълов е с пукнат череп, защитникът Петър Петров получава комоцио, а бранителят Николай Илиев постоянно е на тревата след сблъсъци с противникови играчи.

Всичко обаче остава в миналото, тъй като на 11 ноември 1987 г. България посреща Шотландия, която няма за какво да играе и дори и равенство стига за първото място в групата по голова разлика.

“Лъвовете” сякаш се оставят напрежението да ги завладее и излизат с мисълта да не загубят, което се оказва кардинална грешка в дъжда над стадион “Васил Левски”. Четири минути преди края Христо Стоичков извършва нарушение в близост до тъчлинията, но австрийският съдия Хелмуд Кол дава авантаж и това позволява на резервата и дебютант за гостите Гари Макай да отправи фалцов удар, който влиза в мрежата на Михайлов.

Едва след гола българите започват да атакуват масирано, но вече е твърде късно. Ейре се класира за европейското първенство, а според легендата около мача техният селекционер Джак Чарлтън изпраща на шотландския си колега Анди Роксбърг каса с уиски.

Сякаш злата прокоба, тегнеща над българските футболисти, си е отишла в квалификациите за Евро’92, когато съперници са Шотландия, Швейцария, Румъния и Сан Марино. Двете равенства с британците и категоричния успех с 0:3 като гост на северните съседи са отлична изходна точка преди домакинството на Швейцария.

Селекционерът Иван Вуцов обаче по това време изтърпява тригодишно наказание, след като по доклад на съдията от срещата в Глазгоу българинът е обиждал и наплюл един от неговите помощници. Вуцов обаче е снабден от Софийското градско управление на МВР с радиостанция и по този начин поддържа непрекъснат контакт с помощника си Красимир Борисов, който го замества на пейката.

Самият мач започва мечтано за българите и до 25-ата минута те водят с два гола на Емил Костадинов и Наско Сираков, а до почивката изпускат още няколко чисти положения, включително целейки гредата на Хубер. След паузата тимът на Ули Щилике успява да се съвземе и изравнява с голове на Кнуп и Бонвен.

При този резултат националите се хвърлят напред, за да търсят победата, само за да бъдат наказани в последната минута при контраатака, завършена от Кубилай Тюркилмаз.

След мача селекционерът Вуцов подава оставка, а впоследствие неговият отбор ще бъде доразвит от наследника му Димитър Пенев. Той обаче трябва да се пребори с бремето на три футболни катастрофи, всяка от които би белязала по-слабите психически за десетилетия напред.

 

 

Автор: Теодор Борисов
%d блогъра харесват това: