Проклятие или мистерия: Драматичната съдба на семейство Аскари

Най-често проклятията в спорта се приемат с усмивка и ирония от феновете. Понякога обаче небесните сили наистина раздават лоша ръка от картите на живота. Такъв е случаят с автомобилните пилоти Антонио и Алберто Аскари. Баща и син загиват при доста странни обстоятелства. Мнозина считат, че смъртта им е жестока случайност. Други са убедени, че оная с косата само е дебнела двамата да стъпят някъде накриво. Необяснимият фатален инцидент на Алберто и досега остава най-голямата неразгадана мистерия във Формула 1.

Лион, Франция (3 август 1924 година) Антонио Аскари (Алфа Ромео P2) World Copyright – LAT Photographic

Антонио Аскари е един от най-великите италиански автомобилни състезатели след края на Първата световна война. С името му се свързва възраждането на тима на Алфа Ромео. Роден е на 15 септември 1888 година в градчето Мантова, област Ломбардия, в семейство на търговец на царевица. След като се връща от Бразилия, където помага за построяването на железница, Антонио се впуска в автомобилния спорт с модифициран ФИАТ-1914, а годината е 1919-а. Печели за първи път в състезанието за изкачване Парма – “Поджо ди Берчето“, същата година.

На пръв поглед няма да го познаете, че е шампион, той не се държи като такъв. Подхожда дори малко иронично. Когато седне зад волана обаче, напълно се преобразява, пише италианската спортна библия “Газета дело Спорт” в броя си от 5 октомври 1919 година.

Заедно с легендарния Енцо Ферари (10 г. по-млад от него) той участва в прочутото състезание по издръжливост Targa Florio, което за първи път след войната се провежда през 1919 година. Антонио обаче не успява да завърши, тъй като пада в дълбоко дефиле. Лошият късмет е по петите му и през следващите две години и макар и никога да не спечелва състезанието, през април 1923 година завършва втори след съотборника си Уго Сивочи. Тогава Аскари вече кара Алфа Ромео на дизайнера Виторио Яно.

Всъщност Антонио е на път да спечели състезанието, но няколко метра преди финала двигателят му мистериозно угасва. Налага се пилотът да бута колата си до карирания флаг. На следващия месец Аскари взима и първата си голяма победа за Гран при с модела Р1, като печели старта на пистата в Кремона. Същата година той пропуска възможността да участва в домашната Гран при, тъй като тимът на Алфа Ромео се отказва заради смъртта на Сивочи по време на тренировка.

В първото състезание на новия модел Р2 в Креона през 1924 година Аскари взима победата. Следващата година обещава да е страхотна за италианския пилот. Колата му е най-бърза на писта “Спа” и той без проблем финишира първи в първата Гран при на Белгия в историята. По време на един от питстоповете си, той дори си позволява бавно да хапне и да пийне.

За съжаление Антонио загива на 26 юли 1925 г., едва на 36 години. Така и не успява да разгърне докрай невероятния си талант. Четири дни след като се отървава в катастрофа, той води в Гран при на Франция на писта край Париж. В 23-тата обиколка болидът му изхвърча и той се озовава притиснат под него. Великият италиански пилот умира в линейката на път за болницата.

В лицето на Антонио Аскари автомобилният спорт губи един велик състезател, а 7-годишният Алберто остава без баща си. Кръвта обаче вода не става и той тръгва по стъпките му.   

Преди жестоката смърт на баща си, роденият на 13 юли 1918 година в Милано Алберто вече е потопен в автомобилните среди. Той се запознава с много от големите имена в автомобилния спорт, включително с близкия приятел на баща си – Енцо Ферари, който често посещава гаража на Аскари в Милано, където се поправят и продават модели на ФИАТ.

Въпреки трагичната загуба на баща си, Алберто отстъпва пред обаянието на състезанията. Известната фамилия му помага да започне, въпреки, че първият му опит е на две, а не на четири колела. 19-годишен той е нает да кара за отбора по мотоциклетизъм “Бианки”. Дебютът му на четири колела е в състезанието “Миле Милия” през 1940 година, когато Енцо Ферари му дава да кара “Tuno 815 Спайдър”.

След като Италия влиза във Втората световна война, гаражът на Аскари в Милано, вече управляван от Алберто, е взет от армията за поддръжка на военна техника.

В края на войната Алберто вече е семеен човек, жени се за Миета. Раждат им се две деца – Патриция и Антонио, кръстен на известния си дядо. Поради семейните си задължениея Алберто обмисля  да не се състезава  повече, но приятелят му Луиджи Вилорези го убеждава да продължи.

През 1949 година двамата стават съотборницив отбора на Енцо Ферари, с който превъзходството на Аскари ще го направи първият шампион във Формула 1 с две поредни победи и първият на Ферари. През 1952 година Алберто печели 6 от 7-те ъстезания с “Ферари 500”. На следващата година отново отвява конкуренцията, взема пет победи и отново печели титлата.

Алберто Аскари бързо става любимец на феновете заради лъчезарността си. Дори неговите особени суеверия, напълно човешки отговор на опасностите в спорта са привлекателни. Той отбягва черните котки и изпитва огромен страх от нещастни числа.Освен Това никога не позволява някой друг да пипа куфарчето със състезателните му принадлежности: късметлийската синя каска, тениската, слънчевите очила и ръкавиците.

Но Алберто може би е разяждан и от вътрешни демони, защото страда от безсъние и има язви на стомаха. Според вещи в окултизма това са все симптоми, характерни за хората поразени от редово проклятие.

След втората си титла Албетро преминава в Ланча и признава, че е за пари, защото Ферари не можели да му предложат толкова. През 1954 година почти не кара, защото неговият отбор има проблеми с регистрацията за Формула 1. Той обаче се впуска с пълна сила на следващата злочеста година.

В Гран при на Монако Алберто води състезанието. Изведнъж неговата “Ланча D50” се отклонява при шикана на пристанището, излита в Средиземно море и потъва. Появяват се сам мехурчета и маслено петно. 30 секунди по-късно щастливата синя каска се показва на повърхността и Аскари е изтеглен на спасителната лодка от леководолази. Пилотът е откаран в болницата в Монако със счупен нос, охлузвания и в шок. Алберто е едновременно смутен и благодарен за щастливото си оцеляване.

Четири дни по-късно той неочаквано се появява на пистата “Монца” да гледа тренировката. В нея Еуженио Кастелоти тества спортен болид на Ферари, с който двамата трябва да карат на едно състезание за издръжливост. Аскари изненадващо обявява, че иска да навърти няколко обиколки. Причината е да се увери, че не е загубил куража си. Облечен е със сако и вратовръзка, забравил е обаче късметлийската си у дома.

Затова взима на заем бялата на Кастелоти и дава газ по пистата. На третата обиколка ферарито се разбива по необяснима причина и Алберто Аскари загива. Дали е припаднал покрай травмата от катастрофата в Монако? Дали не е имало внезапен и силен порив на вятъра? Дали развяващата му се вратовръзка не е закрила погледа му за секунда? Дали не е завил рязко, за да избегне мотаещ се работник или животно, може би черна котка?

Зловещият факт е, че Алберто Аскари загива на същата дата 26-ти (май 1955 г) и същата възраст 36 години, като баща си възраст. (Баща му Антонио отива на оня свят на същото 26-о число, месецът е юли, годината – 1925 г., пак на 36 години.) И бащата и синът печелят точно 13 състезания за Гран при. И двамата загиват само четири дни след като претърпяват тежък инцидент. И двамата катастрофират фатално на излизане от бърз, но лесен ляв завой. И двамата оставят след себе си жена и две деца.

Странен е и фактът, Пол Хоукинс – единственият друг пилот, който пада в морето в историята на пистата в Монако, също умира на 26 май. Австралиецът излита от пристанището 10 години след Аскари, а умира 1969 година, когато автомобилът му Лола се удря в дърво по време на състезание в Англия.

 

Източник: Стандарт

 

%d блогъра харесват това: